Хладнокръвна ярост [bg]

Преди години си бях мислил, че тя е магьосницата. Да й призная това, значеше да разруша всичко. Затова казах:

— Ние бяхме добър екип, Мелиса. Ти тогава показа сила и кураж точно така, както ги показваш сега.

— Благодаря. И така, бихте ли?…

— Ще се радвам да говоря с майка ти. Ако тя се съгласи. И ако Габни са съгласни.

Тя се намръщи.

— Те пък защо?

— Трябва да се убедя, че не нарушавам с нещо плановете им за лечение.

— Добре — каза тя. — Надявам се да не ви създава проблеми.

— Доктор Урсула ли?

— Аха.

— Има ли причина, която да те кара да мислиш така?

— Не. Тя просто… Тя обича всичко да е в ръцете й. Не мога да се отърва от мисълта, че кара майка да пази тайна. Това няма нищо общо с терапията.

— Каква тайна?

— Не знам — отвърна тя. — Точно в това се състои проблемът. С нищо не мога да подкрепя… просто такова чувство имам. Ноел казва, че съм параноичка.

— Това не е параноя — възразих аз. — Ти просто си дълбоко обезпокоена за майка ти. Грижиш се от години за нея. Няма да е естествено, ако ти…

Напрежението й се разсея. Тя се усмихна.

Казах:

— Ето че пак започвам, а?

Тя се закиска, после смутена млъкна.

— Ще се обадя днес на доктор Урсула — казах аз — и ще започнем оттам. Става ли?

— Става — отвърна тя, приближи се до масата и ми написа номера на клиниката на едно листче.

Продължих:

— Няма страшно, Мелиса. Дръж се само и ще преминем и през това изпитание.

Тя посегна за чантичката си, бързо я дръпна и я сложи пред себе си на височината на талията.

Защита с подръчни средства.

— Има ли още нещо, Мелиса? — попитах я.

— Не — отвърна тя, поглеждайки към вратата. — И без това много неща обсъдихме днес, нали?

— Много имахме за наваксване.

Двамата тръгнахме към вратата.

Тя сложи ръка на дръжката и каза:

— Е, благодаря ви още веднъж, доктор Делауер.

Стегнат глас. Стегнати рамене. По-стегнати откакто когато дойде.

— Сигурна ли си, че няма друго, Мелиса? — попитах я. — Няма защо да бързаш. Имам много време.

Тя втренчи поглед в мен. После клепачите й се спуснаха като гилотини и раменете й омекнаха.

— Той — каза тя с много слаб глас. — Маклоски. Върнал се е… в Лос Анджелис. Абсолютно свободен и не знам какви са намеренията му!