Братя по оръжие [bg]

— Майлс — нежно го прекъсна Ели.

— Да? — задъхано попита той.

— Говориш адски бързо. Бих могла да те слушам цял час, но се тревожа, когато превъртиш на бързи обороти.

— Нервен съм — призна Майлс и й се усмихна ослепително.

— Да не би това да е закъсняла реакция от следобедния инцидент? — Ели се доближи още малко до него. — Разбирам те.

Той обви дясната си ръка около кръста й.

— Не. Да, хм, може би мъничко. Искаш ли да станеш графиня Воркосиган?

Ели се усмихна.

— Направена от стъкло ли? Не е в моя стил, благодаря. Всъщност обаче, титлата по-скоро звучи като нещо, което върви с черна кожа и лъскави копчета.

Майлс си я представи в такова облекло и му трябваше половин минута, за да открие мястото, където е допуснал грешка.

— Нека се изразя така — продължи той. — Ще се омъжиш ли за мен?

Този път мълчанието продължи повече.

— Мислех си, че се опитваш да ми предложиш да спя с теб — отвърна Ели накрая, — и се присмивах на нервността ти. — Сега не се смееше.

— Не — каза Майлс. — Това щеше да е съвсем лесно.

— Не искаш много, нали? Само напълно да промениш живота ми.

— Добре, че го разбираш. Не става въпрос само за брак. Това си е жива професия.

— На Бараяр. На планета.

— Да. Хм, понякога може и да пътуваме.

Тя замълча, после отвърна:

— Родена съм в космоса. Израснах на междинна станция. През по-голямата част от живота си съм работила на кораби. Времето, което съм прекарала долу, може да се измери с месеци.

— Промяната наистина е огромна — неспокойно призна Майлс.

— А какво ще се случи с бъдещия адмирал Куин, свободния наемник?

— Предполагам… надявам се, че работата на лейди Воркосиган ще й се стори също толкова интересна.

— Чакай да се сетя. Работата на лейди Воркосиган не е свързана с командване на кораб, нали?

— Опасностите, които вървят с такава кариера, биха ужасили дори мен. Майка ми се е отказала от командване на кораб — в Бетанския астрономически проект, — за да отиде на Бараяр.

— Да не би да искаш да кажеш, че си търсиш момиче, което е също като мамчето?

— Трябва да е интелигентна, решена да оцелее на всяка цена и с бързи реакции — тъжно поясни Майлс. — Обратното означава да загине невинен човек. Може би тя, може би и нашите деца заедно с нея. Както ти е известно, телохранителите не са всемогъщи.

Без да откъсва поглед от него, тя тежко въздъхна. Противоречието между ужаса в очите й и усмивката на устните й късаше сърцето му. „Не исках да те нараня… най-доброто, което мога да ти предложа, не трябва да те измъчва… прекалено много ли е… прекалено малко… или прекалено ужасно?“

— О, любов моя — тъжно промълви тя, — ти просто не мислиш.

— Мисля само за теб.

— Значи искаш да ме заточиш за цял живот, прощавай, на някакъв затънтен свят, който едва е излязъл от феодализма, който се отнася с жените като с вещи — или добитък — и който ще ми забрани да използвам научените през последните дванайсет години военни умения — от приземяване на совалка до химични средства за разпит… съжалявам. Аз не съм антрополог, не съм светица и не съм луда.