Братя по оръжие [bg]

— Вино — отбеляза братовчед му. — Бира. Майлс сравни данните с тези на Иван.

— Около една трета от количеството, което си изпил ти за същия период. Но той купува книги-дискове в съотношение трийсет и пет към… само две ли?

Иван неловко се прокашля.

Майлс въздъхна.

— Тук няма момичета. Нито момчета, струва ми се… а? Ти си работил с него цяла година.

— Мм — отвърна Иван. — Попадал съм на един-двама такива в Службата, но… те си имат начини да ти го покажат. Галени не си пада по мъже.

Майлс вдигна поглед към правилния му профил. Да, Иван навярно получаваше предложения и от двата пола. Отпадаше още една възможност.

— Този човек да не е монах? — измърмори той. — Ако се съди по музиката, книгите и бирата, не е андроид, но е… ужасно потаен.

Майлс ядосано затвори файла. След кратък размисъл повика досието на Галени в Службата.

— Аха. Това вече е необичайно. Знаеш ли, че преди да постъпи в Имперската служба за сигурност, капитан Галени е защитил докторат по история?

— Какво? Не, никога не е споменавал, че… — Любопитството на Иван най-после надделя над възпитанието му и той се наведе над рамото на Майлс.

— Докторат по модерна история и политически науки от Имперския университет във Ворбар Султана. Боже мой, виж датите. На двайсет и шест годишна възраст доктор Дъв Галени се е отказал от пост в колежа на Белгрейвия, за да постъпи в академията на Имперската служба за сигурност наред с осемнайсетгодишните хлапета. С кадетска заплата. — Това не приличаше на поведение на човек, който ужасно обича парите.

— А — изненада се Иван. — Когато са ни приемали, той трябва да е бил в горните класове. Завършил е само две години преди нас. И вече е капитан!

— Трябва да е бил един от първите комарци, приети в армията. Само седмици след като са взели решение. И оттогава е направил светкавична кариера. Допълнително обучение — езици, информационен анализ, служба в имперския щаб — и после този чудесен пост на Земята. Дъви явно е всеобщ любимец. — Разбираше причината. Блестящ, образован, либерален офицер — Галени беше жива реклама на успеха на Новия ред. Пример за подражание. Майлс знаеше какво означава да си пример за подражание. Той дълбоко си пое дъх.

— Какво има? — попита Иван.

— Започвам да се плаша.

— Защо?

— Защото цялата тази история придобива фин политически привкус. А всеки, който не се разтревожи, щом нещо бараярско смърди на политика, не е учил… история. — Той изговори последната дума с подчертана ирония. След миг се изгърби на стола и продължи да търси сред файловете.

— Джакпот.

— А?

Майлс посочи.

— Секретен файл. Никой с ранг под имперски щабен офицер няма достъп до него.

— Това означава, че е забранен за нас.

— Не задължително.

— Майлс… — изпъшка Иван.

— Нямам намерение да извърша нищо незаконно — успокои го Майлс. — Засега. Иди да повикаш посланика.