Братя по оръжие [bg]

Промяната на гласа му я накара да се усмихне.

— Чувала съм те да имитираш този акцент. Очарователен е, макар и доста… хм, нелеп.

— Аз не го имитирам, той си е мой. Всъщност… мисля… — Майлс смутено замълча. — Нося Бараяр в костите си.

Ели повдигна вежди.

— Буквално, доколкото разбирам. Струва ми се, не би трябвало да си им благодарен за това, че са те отровили още преди да се родиш.

— Не са искали да убият мен, а баща ми. Майка ми… — Като се имаше предвид накъде се мъчеше да насочи разговора, навярно щеше да е по-добре да не се задълбочава в неуспешните опити за убийство през последните двайсет и пет години. — Така или иначе, такива неща вече почти не се случват.

— Ами тогава какво беше онова днес на космодрума, уличен балет ли?

— Убийците не бяха пратени от Бараяр.

— Това още не е сигурно — бодро отбеляза Ели.

Майлс отвори уста да отговори и се вцепени от нова, още по-ужасна параноична мисъл. Ако не грешеше, капитан Галени бе изключително хитър човек. „Да речем, че наистина е откраднал парите. Да речем, че е предвидил подозренията ми. Да речем, че е измислил начин да запази и парите, и кариерата си, като ме елиминира. В края на краищата той знаеше точно кога ще съм на космодрума. Бараярското посолство може да наеме професионален убиец също толкова лесно и тайно, колкото и сетаганданското.“

— И за това… ще поговорим по-късно — задавено рече той.

— Защо не сега?

— Защото… — Майлс замълча и дълбоко си пое дъх, — се опитвам да ти кажа нещо друго — вече по-тихо продължи той.

Последва тишина.

— Продължавай — окуражи го Ели.

— Хм, задълженията. Е, както лейтенант Воркосиган носи всички задължения на адмирал Нейсмит, плюс собствените си, така и лорд Воркосиган носи всички задължения на лейтенант Воркосиган, плюс собствените си. Било политически или военни. И, хм… семейни. — Дланта му бе влажна. Той незабелязано я избърса в панталона си. Беше му по-трудно, отколкото си мислеше. Но определено не по-трудно, отколкото на жена, чието лице някога е било изгорено, отново да се изправи пред плазмен огън.

— Думите ти звучат като диаграма на Вен2. „Комплексът от всички групи, които са части от самите себе си“ или нещо подобно.

— Поне така го чувствам — призна Майлс. — Но все някак трябва да го изразя.

— Какво представлява лорд Воркосиган? — любопитно попита тя. — Какво виждаш, когато излизаш от душа и се погледнеш в огледалото? Казваш ли си „Здрасти, лорд Воркосиган“?

„Избягвам да гледам в огледала…“

— Майлс, предполагам. Просто Майлс.

— И какво представлява Майлс?

Той прокара десния си показалец по опакото на неподвижната си лява длан.

— Тази кожа.

— И това е най-външната му обвивка, така ли?

— Предполагам.

— Мили Боже — измърмори Ели. — Влюбила съм се в човек, който се смята за лук.