Ритуалът [bg]

— Виждаш ли, тук ученикът влиза в пещерата — обясняваше Боряна под слабата светлина на екраните на мобилните им телефони. — Кабирските мистерии са провеждани в пещери, където са се извършвали тайнствата. Както тук…

— Защо е със завързани очи? — попита Петър.

— Защото това символизира безпросветното му състояние. Съвсем директен символизъм — влизаш сляп, излизаш прогледнал.

— Да, ясно… После?

— После минаваш през ритуал, който поне досега не е известен в цялост.

— Е, как, бе, ето тук нали е нарисуван…

— Да, за пръв път. Не съм сигурна какво означава — отвърна Боряна и приближи светлината към стенописа.

На него бе изобразен човек, който със завързани очи вървеше през пещера, заобиколен от изправени неподвижни хора. Вероятно това бяха вече просветените в мистериите, които подкрепят безмълвно своя нов събрат. В ръката си държеше чаша, наподобяваща ритон, с ясно различима гола женска фигура на края. Пред него бе нарисуван камък, върху който безпогрешно се открояваше образът на златната амфорова каничка. Зад нея бе изобразен човек с меч в ръка, насочен към гърдите на вървящия. На заден план имаше втори камък, по-висок от първия, върху който беше поставена купа, обилно украсена с неразгадаеми стилизирани рисунки. Също златна.

Следващата сцена показваше ученика, който гребеше с каничката вино от купата и го сипваше в ритона. Или не беше вино, не се виждаше добре, но като че ли от гърдите на ученика струеше кръв — там, където сочеше мечът от предната картина.

Нататък мъжът беше изобразен, надигнал ритона с дясната ръка до устните си. Изправена полугола женска фигура стоеше до него и също пиеше от подобен ритон, отметнала назад глава. След това жената го водеше към дъното на пещерата, държейки ръката му. То се стесняваше постепенно, оформяйки тесен тунел. Жената бе красива, с подчертано царствена осанка, облечена в ефирна рокля, разкриваща голите ѝ гърди. После двамата бяха сплели тела в стилизиран, но недвусмислен акт.

Последната сцена беше различна от другите, на нея ученикът вече беше без превръзка на очите, изобразен в по-голям размер, с бойно снаряжение, развят плащ и копие в ръка. Изглеждаше така, сякаш полита в небесата заедно с жената.

Символиката не беше заплетена, Петър ясно разбираше, че за да получиш просветление, трябва първо да отпиеш от чашата със знание, което да те изведе от тъмната пещера на безпросветността и да те извиси към божественото познание.

Зеленикавата светлина от екрана се отразяваше в неравните скали и хвърляше зловещи отблясъци върху композицията.

— Следваш стъпките и ставаш просветен — обобщи Петър.

— Хм… Не знам дали е само това — колебливо отговори Боряна. — Виж колко детайлно са изрисувани. Несъмнено това е Голямата Майка, само че не разбирам ролята ѝ.

— Защо?

— Защото е прекалено директно, затова. Символиката е проста, някак не се връзва с ония сложни неща, с които се сблъскахме досега. Пък и ти си прав, защо биха се крили толкова? Не помня достатъчно от онова, което съм чела за мистериите, не мога да дам обосновано предположение.