Вътрешният кръг [bg]

— Много мило от твоя страна — направи гримаса Демарко. — Все пак сподели, че имам още един човек на заплата.

— О, я престани да се заяждаш!

Демарко само изсумтя. Това все пак беше по-приемливо пред перспективата да признае, че е права, както обикновено.

— Надявам се, че не си споделила със Сами защо следим Били Матис — подхвърли след известно време той.

Веждата на Ема леко отскочи нагоре.

— Нищо не съм му казала. Просто му наредих да последва Били, ако случайно се отърве от нас, и да види с кого ще се срещне.

Демарко отново изсумтя, след което потъна в мълчание. Изминаха няколко минути, преди да се обади.

— Може би трябва да напуснем магистралата на следващия изход и да се опитаме да го открием.

— Няма смисъл — поклати глава Ема. — По-добре да изпием по едно кафе и да се върнем пред службата му. Рано или късно той ще се появи там, а Сами ще бъде зад гърба му.

В осем и половина Били наистина се появи на паркинга, заключи колата си и бавно тръгна към сградата на Сикрет Сървис. Гледаше в краката си. В един момент тръсна глава, сякаш разговаряше сам със себе си. Ако беше вдигнал поглед, положително щеше да види колата на Еми и Демарко в отсрещния край на паркинга, но той не го направи. Двамата го изчакаха да се скрие зад вратата и излязоха от колата.

— Къде е приятелчето ти Сами? — пожела да узнае Демарко.

Очите на Ема бавно обиколиха паркинга и тя поклати глава.

— Питам се дали не е тръгнал след човека, с когото евентуално се е срещнал Били — промърмори тя.

— Да, бе — отвърна с крива усмивка Демарко. По-вероятно беше опитният агент да се е отървал от Сами пет минути след като напусна магистралата.

След двайсетина минути Ема вдигна ръка и махна на някакъв дребен мъж, който крачеше към тях.

Сами Уикс тежеше около петдесет килограма и беше дребен като жокей. Лицето му с издължен нос беше сбръчкано и почерняло като стара кожа, придавайки му странния вид на трол слънцепоклонник. А ръкостискането му беше толкова силно, че лицето на Демарко се изкриви в болезнена гримаса.

— Какво беше намислил нашият Били? — попита го Ема.

Оказа се, че Сами говори английски с нюйоркски диалект, прибягвайки до всичките му невъзможни съкращения и недоизречени фрази.

— След като напусна магистралата, направи един-два кръга, за да провери дали го следят. После спря до един „Севън Илевън“, за да се обади по телефона. Автоматите до входа на магазина бяха два и аз застанах пред другия, щото той изобщо не ме познаваше. И успях да хвана част от разговора.

Сами замълча и се усмихна. Беше не толкова усмивка, колкото кратко и изпълнено с пренебрежение разтегляне на устните. То идваше да покаже, че Сами Уикс не само е свикнал да го подценяват, но дори се забавлява от това.