Защото те обичам [bg]

Автор: Мюссо Гийом
Год: 2012
Язык: болгарский
Год: Изток-Запад
ISBN: 978-619-152-002-2
Переводчик: Паисий Христов
Жанр: Современная русская и зарубежная проза

Электронная книга - «Защото те обичам [bg]». Краткое содержание книги:

Малката Лейла изчезва, докато е заедно с родителите си в един търговски център на Лос Анджелис. Отчаяни след дългото й търсене, те не могат да живеят повече заедно и се разделят. Пет години по-късно тя е намерена на същото място, където се е изгубила. Лейла е жива, но въпреки щастливите обстоятелства, не проронва нито дума. След радостта от намирането й започват да напират въпросите: къде е била през цялото това време? С кого? И най-вече: защо се е върнала? Ще възстановят ли тримата предишния си живот?… Защото те обичам е една омагьосваща любовна история, една дълбоко човечна книга, която потапя читателя в мистерията и загадъчността с развръзка, която трудно се забравя.

Перейти на страницу:

Съзнанието му до известна степен се успокои и проясни. Да установиш контакт с хората, да промениш течението на мисленето им: той винаги е вземал това присърце. Да попречиш на пациентите си да пропаднат в ада, да им помогнеш бавно да се върнат към живота.

Марк погледна втренчено младата жена. В този момент можеше да й постави само един въпрос:

— Какво е това, заради какво искате да се самонакажете?

Алисън отклони погледа си: нещо в нея се сгърчи и това бе знак, че Марк е попаднал в целта. Истина беше, че нейният саморазрушителен стремеж имаше своите корени. Тя отвори уста и за секунда усети, че е готова да му признае тайната си и да се освободи от това, което от години я измъчваше. Но думите й заседнаха в гърлото и очите й се напълниха със сълзи.

Марк искаше да подхване разговора, но в същото време самолетът се разтресе. Айзък разля коктейла, който сервираше в този момент. Светлините премигнаха и прозвуча предупредителното: „Дами и господа, преминаваме през турбулентна зона. Молим ви да седнете на местата си и да затегнете предпазните колани“.

Някои от клиентите на бара взеха да протестират, но всички изпълниха разпореждането.

— Трябва да отида при дъщеря си на долната палуба — обясни Марк, ставайки от стола.

— Разбирам — отвърна Алисън.

Разделиха се, без да кажат нищо повече, но всеки от тях прочете в погледа на другия обещанието отново да се срещнат.

14. Колелото на живота

Колелото на живота се въртеше толкова бързо, че никой не можеше дълго време да стои прав.

И в крайна сметка то винаги се връщаше в изходното си положение.

Стивън Кинг

Днес

В самолета

13:15 ч.

Полет №714 се носеше шеметно над морето от облаци.

Обзет от безпокойство, Марк се върна незабавно на мястото си. Как си бе позволил да остави дъщеря си без надзор повече от половин час? За момент усети панически страх. Ами ако не намери Лейла на мястото й? С лакти разбута няколко души, за да се придвижи по-бързо. Не дай си боже детето му да изчезне пак, този път по негова вина! Движейки се между седалките, той усети, че краката му се подкосяват. Ами ако…

Марк спря на няколко метра от мястото си. Лейла не беше помръднала. С флумастер в ръка и лице, обърнато към Иви, тя с гордост показваше рисунките си на девойката.

— Всичко е наред, нали? — попита той, сядайки.

— Напълно — отвърна Иви, кимвайки с глава.

Докторът се наведе да разгледа рисунките, които Лейла бе направила в негово отсъствие.

— Мога ли да видя? — попита той, като погали дъщеря си по косата.

Все така безмълвна, Лейла отмести ръката си от масичката, за да може баща й да вземе рисунките.

Момичето бе изрисувало няколко страници от бележника. В практиката си като психолог Марк често бе използвал рисунки, за да помага на младите си пациенти да общуват. Даже навремето си мислеше, че притежава дарбата много добре да ги дешифрира и обяснява.

Вглеждайки се внимателно в рисунките на дъщеря си, той почувства истинско облекчение. Те бяха в ярки цветове, изпълнени с пеперуди, звезди и цветя. Макар че отдавна се бе откъснал от практиката си на психолог, той бе убеден, че начинът, по който Лейла боравеше с цветовете, не бе присъщ на дете, което е преживяло тежки травми.

— Много е хубаво, миличка! — похвали я той.

Той вече беше оставил листата на масичката, когато нещо привлече вниманието му: геометрична форма, която се повтаряше на всеки лист и която той отначало бе взел за звезда или цвят.

Този символ представляваше Колелото на закона. Законът на съдбата на хората, който от нищо не можеше да бъде променен. Законът за вечното движение на нещата: раждане, смърт, възраждане…

Марк току-що бе видял тази емблема върху бедрото на Алисън! Все същият кръг, който бе предизвикал възхищението на приятеля му Конър със своите осем лъча, сочещи на човека пътя, който може да го освободи от страданието.

— Защо си нарисувала това нещо, скъпа? — поинтересува се той с известна тревога, поглеждайки дъщеря си в очите.

— Не знам — отговори спокойно момичето.

Марк бе поразен. Лейла му отговори! Тя говореше! Добре ли бе чул или съзнанието пак му играеше лоши номера?

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?