Игри на изчезване [bg]

— Да бе, как не.

— И какво, ще помогнеш ли на една дама или не?

И така, без всякакво усилие тя ме накара да изпълня желанието й.

Направих крачка напред, хванах бравата и я завъртях. Жената беше права. Вратата не беше заключена, просто запъваше. Понатиснах я с рамо.

Тя каза:

— Давай, хлапе! Блъскай!

Аз я блъснах по-силно, но вратата определено запъваше, сякаш от другата страна беше подпряна с нещо тежко. Тя застана до мен и двамата заблъскахме заедно. Макар да изглеждаше, сякаш ми помага, тя всъщност ме използваше. Накрая касата поддаде и двамата почти паднахме по очи вътре в стаята.

И тогава разбрах грешката си. Вратата не запъваше. Беше заключена, но не с бравата. Бях разбил резето на три пръста по-нагоре.

Тя измъкна от колана си малък хромиран револвер и бръкна под сакото си за значката, която висеше в кожен калъф на врата й.

— ФБР! — извика тя. — Ръцете там, където мога да ги виждам!

Апартаментът се състоеше от една голяма стая с огромен прозорец, до такава степен прашасал, че светлината, която се процеждаше през него, беше с цвят на бирени бутилки. В стаята беше хаос и мръсотия. Празни консервни кутии. Мръсни салфетки. Разпилян боклук. На канапето до отсрещната стена беше седнал нисък мъж с бяла тениска. До ръката му имаше пистолет, но той не посегна да го вземе. Жената беше толкова бърза, че той едва успя да вдигне глава, за да я види. Тя нахлу вътре като у дома си и опря пистолета до главата му. Мъжът вдигна ръце. Не разбирах какво става. За пръв път през живота си бях замръзнал в шок. Дори да исках, не можех да се помръдна от мястото си. Просто стоях и я гледах как тя му нарежда да застане на колене, после да легне по лице. Той изпълни безмълвно заповедите й.

Жената се приближи и стъпи с крак на гърба му, приковавайки го към пода. После погледна към мен и извика:

— Изземете доказателствата, полицай.

Говореше на мен. На мен!

И тогава разбрах защо ме бе заговорила за костюма ми. Тогава си дадох сметка, че ми бе приложила студено четене. Тогава ми светна, че агентите на ФБР по принцип не работят сами и че в никакъв случай не молят за помощ случайни хора, и че не разбиват врати, без да се легитимират и да покажат заповед за обиск.

Объркването води до подчинение.

На кухненската маса имаше бяла машина, прилична на цветен принтер, но два пъти по-голяма. Беше преса за отпечатване на холограми, каквито поставят на шофьорските книжки. Отстрани до нея имаше дебела два пръста пачка двайсетдоларови банкноти, доста поомачкани. Посегнах първо към парите, но тя ми посочи машината. Грабнах я и я дръпнах, като изтръгнах шнура й от контакта.

Жената притискаше руснака с коляно между плешките. Докато му крещеше заповеди, аз мълчах. С тежестта на тялото си тя му бе изкарала въздуха, лицето му беше заровено в отвратително мръсния мокет. Прочете му по памет правата; гласът й звучеше по-уверено от този на повечето полицаи, които бях срещал. Прибра пистолета и бръкна в джоба си за чифт белезници. После изви ръцете му отзад на гърба. Той се опита да протестира, но тя блъсна главата му в мокета и го нарече долна отрепка.