Игра на милиарди [bg]

— Просто си вършех работата.

— Тя говори много добре за вас — продължи Астър. — Работехте ли заедно по някакви проекти за правителството?

— Не.

— Значи нямате представа защо баща ми е хукнал към Вашингтон, за да се среща с Мартин Гелман и Чарлз Хюз?

— Не.

— И двамата не сте работили по някой проект, който може да се счита като… — Астър потърси правилната дума: — Опасен?

— Казах не. — Жената вече не беше просто в отбранителна позиция, тя беше започнала да се озлобява.

Боби се овладя. Очевидно лъгането не беше сред качествата на госпожица Еванс. Нямаше подобен курс в Оксфорд или в който университет беше учила. Дотук с мекото пипане.

— Слушайте, госпожице Еванс — започна той. — Пенелъпи… Разбирам, че сте разстроена. Уплашена дори. Аз също бих бил, ако шефът ми беше убит, докато се е опитвал да достави важно съобщение на президента. Знам, че сте била близка с баща ми и това не е било само в сферата на намиране на нови клиенти и обновяване на търговския софтуер. Така че нека да зарежем глупостите, става ли? В петък сутринта, девет и тридесет, веднага след като сте се срещнали, за да обсъдите някакъв специален проект, баща ми е отменил всичките си срещи до края на деня и се е изпарил от картинката. Нещо е станало. Питам ви отново, над какво работехте?

— Защо ми се обаждате, господин Астър? Не бяхте част от живота на баща си от години.

— Защото той се свърза с мен миналата нощ.

— Едуард ви се е обадил?

Боби остана мълчалив за момент. Не беше сигурен дали онова в гласа й беше изненада или ревност. Знаеше само, че тонът принадлежеше на жена, която беше загрижена за баща му.

— За пръв път от пет години. Мисля, че е бил в колата напът за Белия дом. Усетил е, че нещо не е наред — че се намира в опасност. Прати ми съобщение. Само една дума. Можете ли да предположите каква е тя?

Пенелъпи Еванс не отговори. Астър не я прикани да го стори. Най-накрая жената каза:

— Те чуват всичко. Затова Едуард отиде във Вашингтон. Трябваше да им каже.

— Кои са те? Палантир?

— Палантир е източникът. Той ни каза за тях. Разбира се, ние подозирахме — поне баща ви. Едуард не се доверяваше на никого. Беше умен. — Еванс подсмръкна и Астър си я представи как изправя рамене и се взема в ръце. — Те слушат и сега — продължи жената. — Определено са прочели съобщението, което Едуард ви е изпратил. Телефонът ви е в системата им. Това е едно от постиженията им. Чуват всичко, което казваме.

— Кои са „те"? — повтори въпроса си Боби.

— Казах достатъчно, господин Астър. Не е нужно да се намесвате повече в това.

— Баща ми е мислел другояче. — Последва кратка пауза. Чуваше бързото дишане на Еванс. — Моля ви.

— Не по телефона.

— Сега съм свободен. Къде можем да се срещнем?

— Знаете ли Морзовата азбука, господин Астър?

— Не. За какво ми е?

— Аз я знам — обади се Съливан, който слушаше разговора по високоговорителите. — Може да предаде съобщението си и аз ще дам всичко от себе си.