Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Книгите ще са си тук и като се върнем.

— Ако се върнем…

— Стария мечок взима двеста души изпитани ветерани, три четвърти от които са щурмоваци. Корин Полуръката ще доведе други сто братя от Сенчестата кула. Ще си толкова в безопасност, колкото в замъка на баща си на Рогов хълм.

Самуел Тарли се усмихна тъжно.

— Аз и в бащиния си замък никога не съм бил в безопасност.

„Жестоки шеги си играят боговете“ — помисли Джон. Пип и Тоуд чак се разпениха да ги включат във великия набег, но ето че трябваше да останат в Черен замък. А този, който трябваше да се справи с омагьосания лес, беше точно Самуел Тарли, самопровъзгласилият се страхливец, дебел, плашлив и почти толкова лош ездач, колкото мечоносец. Стария мечок взимаше два кафеза с гарвани, за да могат да пращат вести по пътя си. Майстер Емон беше сляп и твърде немощен, за да може да язди с тях, затова трябваше да го замени стюардът му.

— Трябваш ни за гарваните, Сам. А и някой трябва да ми помага да усмирявам Грен.

Брадичката на Сам трепна.

— Ти би могъл да се оправяш с гарваните, или Грен, или всеки друг — каза той с нотка на отчаяние. — Бих могъл да ви покажа. Ти също знаеш писмото, Джон, би могъл да пишеш донесенията на Мормон не по-зле от мен.

— Аз съм стюардът на Стария мечок. Ще трябва да му служа като скуайър, да се грижа за коня му, да му опъвам шатрата; няма да ми стига време да се занимавам и с гарваните. Сам, ти изрече думите. Ти вече си брат на Нощния страж.

— Един брат на Нощния страж не би трябвало да е толкова изплашен.

— Всички ни е страх. Щяхме да бъдем глупци, ако не ни беше страх. — Твърде много щурмоваци се бяха изгубили през последните две години, дори Бенджен Старк, неговият чичо. Бяха намерили в гората двама от мъжете му, убити, но телата им възкръснаха в ледената нощ. Изгорените пръсти на Джон трепнаха, щом си го спомни. Още виждаше в сънищата си възкръсналия мъртвец, мъртвия Отор с изпепеляващо сините му очи и студените черни ръце, но това беше последното нещо, което трябваше да се припомня на Сам. — Страхът не е срамен, казваше баща ми. Въпросът е как ще му устоиш. Хайде, ще ти помогна да събереш картите.

Сам кимна окаяно. Рафтовете бяха толкова нагъсто, че на излизане трябваше да вървят един след друг. Сводестата зала се отваряше към един от тунелите, наричани от братята „проходите на червеите“, виещи се подземни проходи, които свързваха укрепленията и кулите на Черен замък. Лятно време проходите на червеите рядко се използваха, но виж, зимата беше друго нещо. Когато снеговете натрупат на четиридесет-петдесет стъпки височина и ледените ветрове завият откъм север, подземните тунели се оказваха единственото нещо, свързващо всички части на замъка.

„Скоро“, каза си Джон, докато се изкачваха към повърхността. Беше видял вестителя, донесъл на майстер Емон новината за края на лятото — големия гарван от Цитаделата, бял и тих като Дух. Веднъж бе видял зимата, още като много малък, но всички твърдяха, че е била къса и мека. Тази, която идеше, щеше да е друга. Усещаше го с костите си.