Война на реалности
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Война на реалности». Краткое содержание книги:
Само че в този град, Бартън е починал преди много години…
— Добре — съгласи се тя. — Да почваме тогава. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Съмнявам се, че ще имаме много време.
Само за няколко минути оградата беше съборена, поляната наоколо почистена, дори отсякоха няколко дървета и храсти. Премахнаха всичко, което би могло да попречи. Откри се просторна гледка към долината и градчето Милгейт, което се гушеше в нея.
Стиснал здраво желязната щанга, Бартън обикаляше наоколо, мъчейки се да подтисне обхваналото го безпокойство. По земята бяха подредени внимателно карти и чертежи. Детайлни до педантичност схеми на стария град, всеки елемент проверен и нанесен. Скитниците се подредиха в кръг около картите, с лица обърнати навътре. По хълма в двете посоки летяха нощни пеперуди-вестоносци. Едни прииждаха с новини от долината, други бързаха обратно с послания.
— Ограничени сме да действаме само през нощта — обърна се Хилда към Бартън. — От пчелите няма кой знае каква полза по тъмно, а мухите са твърде разсеяни и глупави.
— Искате да кажете, че нямаме сигурна информация за това, което става в града.
— Честно казано, нямаме. Не може да се разчита само на пеперудите. Веднага щом изгрее слънцето ще изпратим пчелите. Дано тогава получим по-точни сведения…
— Какво казват за Питър?
— Нищо. Нямаме сведения за него. Изгубили са дирите му. — Тя го гледаше с тревожен поглед. — Изчезнал е безследно.
— Ще знаят ли, ако е на отсамната страна?
— Ако дойде, няма да е сам. Пред него обикновено се движи фронт от летящи паяци, които разчистват нощните пеперуди. Нашите съгледвачи са в ужас от тях. Отгледал е близо няколкостотин такива в работилницата си. Подредени са в безброй буркани.
— На какво още можем да разчитаме?
— На някоя и друга котка. Но там няма никаква организация. Всичко зависи от настроението им. Ако поискат, ще дойдат. Но ние не можем да ги накараме. Всъщност, може да се разчита единствено на пчелите. А те ще се вдигнат най-рано след няколко часа.
Под тях, в бледата светлина на зараждащото се утрото слабо мъждукаха първите светлинки на Милгейт. Бартън погледна часовника. Три и половина. Беше студено и тъмно, небето над тях бе покрито с плътна, непрогледна мъгла. Тревожеше го ходът на събитията. Нощните пеперуди бяха изгубили Питър, който очевидно бе направил своя ход. Момичето е убито. Питър е твърде умен, за да се отърве от пеперудите в този момент, това може да означава само едно — че е по следите на Бартън.
— Каква роля има той във всичко това? — зачуди се Бартън.
— Питър? — Хилда поклати глава. — Никой от нас не знае. Разполага с огромна сила, досега не сме успели нито веднъж да го доближим. Единствено Мери би могла да се справи с него. Защото и тя имаше такава сила. Никога не съм ги разбирала тях двамата. Ние Скитниците сме хора обикновени. Просто се мъчим да си върнем обратно града.
Кръгът вече бе готов за първи опит в повдигането на слоя илюзия. Бартън зае мястото си и се съсредоточи. Лицата на всички се обърнаха към подредените на тревата карти, покрити утринната роса. През плътната мъгла едва се долавяше бледото сияние на звездите.
— Картите пред вас, — започна Хилда — са точно описание на долината. При опита ще използваме основния принцип на М-кинетиката: символното опосредстяване е идентично с опосредствения обект. Ако символът е точен, той може да бъде считан за самия обект. Всяка разлика между тях е само логическа.
М-кинетика, най-точното название за архаичния, вечен като времето процес, наречен магия. Манипулиране с реални обекти, чрез символно или словесно опосредстяване. Картата на Милгейт беше в директна връзка със самия град, защото беше начертана детайлно. Всяка сила въздействаща върху картата щеше да въздейства и върху града. Както восъчната кукла е създадена по подобие на определена личност, така и картата бе създадена за да представя града. И ако това представяне е точно, всяка грешка би била изключена.
— Започваме — каза тихо Хилда. Тя даде знак и групата по моделиране се зае с първата триизмерна част от схемата на на града.
Бартън приклекна отстрани и се подпря на щангата, следейки с мрачен поглед как групата превръща схемата в точно миниатюрно копие на стария град. Опитно и бързо те конструираха миниатюрни къщички, боядисваха ги, след това ги поставяха на място. Бартън чувстваше, че умът му е другаде. Замисли се за Мери. После с безпокойство си спомни за изчезналия от полезрението им Питър Трилинг. Какво ли беше намислил?
Започнаха да пристигат първите съобщения на нощните пеперуди. Докато слушаше докладите на кръжащите наоколо съгледвачи, лицето на Хилда придоби разтревожен вид.