![Месията на Дюна [Dune Messiah - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Месията на Дюна [Dune Messiah - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Месията на Дюна [Dune Messiah - bg]». Краткое содержание книги:
С надеждата, че не издава прекалено явно ужаса, който му вдъхваха затворени помещения като тази зала, Едрик се намести по-удобно в оранжевия газ и отправи поглед към Пол, седнал сам върху дълъг диван на сиви и черни ивици.
— Сестра ми уби барона малко преди Аракийнската битка — сухо го поправи императорът.
И се запита защо тази твар от Сдружението разчопля стари рани тъкмо тук и сега.
Щурманът сякаш безнадеждно се бореше да овладее нервното си напрежение. Вялите рибешки движения от предишната среща бяха изчезнали. Очичките на Едрик се стрелкаха насам-натам, дебнеха, преценяваха. Единственият слуга, който го бе придружил дотук, сега стоеше настрана — до редицата телохранители край стената, вляво от императора. Този спътник безпокоеше Пол — тромав, с дебел врат и тъпо безизразно лице. Бе влязъл в залата, тласкайки крепената от силово поле цистерна, сетне се бе отдръпнал с ръце на кръста и походка на удушвач.
Сцитал, така го бе нарекъл Едрик. Сцитал, мой адютант.
Външността на адютанта излъчваше очебийна глупост, ала очите го издаваха. Те се присмиваха на всичко, което виждаха.
— Изглежда, че наложницата ти много хареса представлението на лицетанцьорите — каза Едрик. — За мен бе радост да й доставя това малко развлечение. Особено чаровна бе нейната реакция, когато видя чертите си изкопирани едновременно от цялата трупа.
— Нямаше ли някаква поговорка за сдруженците, които носят дарове? — запита Пол.
И отново се замисли за представлението в Голямата зала. Танцьорите бяха влезли с лица и облекло на фигури от дюнския тарок, за да се подредят в очертанията на пламъци и древни гадателски комбинации. После бе дошъл ред на владетелите — върволица крале и императори с профили от старинни монети, сдържани и надменни на вид, но странно пластични под измамната външност. И накрая шегите — насред залата се бяха появили двойници по лице и тяло на Пол, на Чани и дори на Стилгар, който бе изръмжал и потреперал сред всеобщия смях.
— Нашите дарове са от чисто сърце — възрази Едрик.
— Докъде може да стигне чистосърдечието ви? — запита Пол. — Голата, който ни подарихте, смята, че е предназначен да ни унищожи.
— Да те унищожи ли, господарю? — запита Едрик с мазно покорство. — Та може ли да се убие бог?
Стилгар, който бе влязъл при тези думи, спря и яростно огледа телохранителите. Не му се нравеше, че са твърде далеч от Пол. Гневно им махна с ръка да се приближат.
— Няма нищо, Стилгар — успокои го Пол. — Просто дружески спор. Защо не преместиш цистерната на посланика в края на моя диван?
Стилгар обмисли заповедта, разбра, че така цистерната ще застане между Пол и едрия адютант, но…
— Няма нищо, Стил — повтори Пол и придружи думите си с тайния жест, който значеше, че заповедта е категорична.
С явна неохота Стилгар изтласка резервоара по-близо до императора. Не му харесваше нито допирът до контейнера, нито тежкият сладникав дъх на меланж около него. Зае място край ъгъла на цистерната, под кръжащото из въздуха устройство, чрез което говореше щурманът.
— Да се убие бог — каза Пол. — Много интересно. Но кой твърди, че съм бог?
— Тия, които те обожествяват — отвърна Едрик, гледайки втренчено Стилгар.
— Вярваш ли в това? — запита Пол.
— Няма значение дали вярвам, сир — каза Едрик, — На повечето наблюдатели им се струва, че кроиш тайни машинации, за да се превърнеш в бог. И неволно възниква въпросът може ли един простосмъртен да го постигне… безнаказано.
Пол се вгледа в сдруженеца. Отблъскваща, но прозорлива твар. Изтъкваше въпроса, който сам Пол си задаваше отново и отново. Но той бе видял достатъчно варианти на бъдещето, за да знае, че има и по-лошо от това, да се превърне в божествен идол. Много по-лошо. И все пак, това не бяха нормалните пътища, по които върви мисълта на един щурман. Любопитно. Какво целеше въпросът? Какво се надяваше да спечели Едрик чрез подобна наглост? През главата на Пол прелитаха мисли — щрак (зад този ход сигурно стоеше Бене Тлейлакс) — щрак (джихадът и неотдавнашното завоюване на Сембу несъмнено влияеха върху действията на Едрик) — щрак (личеше намесата на няколко бене-гесеритски вярвания) — щрак…
В напрегнато изчисляващото му съзнание сякаш просветваха хиляди късчета информация. Целият процес отне около три секунди.
— Може ли един щурман да се съмнява в пътеводните нишки на ясновидството? — попита Пол, за да изтласка Едрик на несигурна почва.
Щурманът се смути, но умело прикри чувствата си чрез нещо като разтеглен афоризъм.