![Месията на Дюна [Dune Messiah - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Месията на Дюна [Dune Messiah - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Месията на Дюна [Dune Messiah - bg]». Краткое содержание книги:
Знаеше, че той е близо — онзи сенчест мъжки силует, който усещаше в бъдещето си, без да го вижда отчетливо. Обзе я гняв, че дори ясновидството няма силата да облече в плът смътната фигура. Можеше да го открива само в най-неочаквани моменти, докато се взираше в битието на други хора. Или пък да се натъкне на мъглявите очертания в онези мигове, когато душата й приютяваше невинност и копнеж едновременно. Той бе застанал зад самата граница на някакъв неопределен хоризонт и Алая чувстваше, че ако напрегне дарбата си до непозната отпреди мощ, навярно ще го съзре. Той съществуваше — неспирен набег върху нейното съзнание, свиреп, опасен, безнравствен.
Обгърна я топлият влажен въздух на банята. Този навик бе усвоила от късчетата памет на безброй свети майки, нанизани в съзнанието й като перли от искряща огърлица. Водата, топлата вода на вградената в пода вана, приласка кожата й, щом се отпусна надолу. Наоколо зелените плочки с изрисувани червени рибки се сливаха сякаш в морска картина. Тук царуваше такова изобилие на влага, че някой свободен от старите времена би се възмутил да я види употребена просто за миене на човешка плът.
Той беше близо.
„Сласт в борба с целомъдрието“, помисли тя. Плътта й жадуваше за мъж. Сексът не криеше никакви тайни за една света майка, ръководила оргиите в сийча. Съзнанието тау бе в състояние чрез безбройните други „аз“ да задоволи любопитството й с всяка подробност. Този усет за близост не можеше да е нищо друго, освен зовът на плътта, диреща плът.
Стремежът към действие се пребори с блаженството сред топлата вода.
Ръсейки бисерни струйки, Алая изведнъж изскочи от ваната и се втурна мокра и гола към тренировъчната зала до спалнята. В дългото помещение с тавански прозорци бяха събрани масивни и по-фини инструменти, необходими за настройване на една бене-гесеритка до върховно физическо и умствено осъзнаване-готовност. Усилватели на паметта, иксиански мелнички за трениране на силата и чувствителността на пръстите на ръцете и краката, синтезатори на миризми, стимулатори на осезанието, генератори на променливи температурни полета, схемозаблудители за премахване на склонността към стандартно мислене, тренажори за стимулиране на алфавълни, бликсинхронизатори за усъвършенстване на цветоанализа в светлина и мрак…
Върху стената десетсантиметрови букви, изписани от самата Алая с мнемонична боя, напомняха ключовата максима на учението Бене Гесерит: „Преди нас всички методи на познание са били покварявани от инстинкта. Ние се научихме как да учим. Преди нас обладаните от инстинкта изследователи са разполагали с ограничен обсег на внимание — понякога сведен само до рамките на един-единствен човешки живот. Не са и помисляли за проекти, обхващащи петдесет и повече поколения. Все още не е била осъзната идеята за обучение, даващо пълен контрол над нервите и мускулите.“
Влизайки в тренировъчната зала, Алая зърна собственото си отражение, умножено хилядократно в кристалните призми на фехтовалното огледало, което се въртеше наместо сърце в гърдите на бойния манекен. Погледът й спря на дългата шпага, лежаща върху поставката срещу мишената, и тя помисли: Да! Ще тренирам до изтощение — ще изцедя плътта и ще избистря ума.
Дръжката на шпагата легна удобно в дланта й. Алая измъкна кристалния нож от калъфа, пое го в лявата си ръка и бодна бутона за включване с връхчето на шпагата. Противникът оживя, около него заискри ореолът на защитата¤ и силата й бавно, но решително отблъсна оръжието назад.
Призмите проблеснаха. Манекенът се плъзна наляво.
Алая го последва с дългото острие и за кой ли път помисли, че е почти като жив. Всъщност, там вътре нямаше нищо друго освен миниатюрни двигатели и сложни рефлекторни схеми, предназначени да подмамват погледа встрани от заплахата, да заблуждават и обучават. Машината бе настроена да реагира също като нея, да се движи по същия начин — истинско антиаз, което пречупваше светлината с призмите си, отклоняваше прицела, отвръщаше на удара с контраудар.