Месията на Дюна [Dune Messiah - bg]

Едрик изви шия и боязливо скоси очи към Стилгар.

— Хората винаги очакват най-лошото от богатите и могъщите, сир. Казват, че аристократите най-лесно се разпознават по един техен навик: признават си само онези пороци, които ги правят популярни.

Лицето на Стилгар потръпна.

Пол вдигна очи към него и усети гневния ропот на мислите му. Как смееше жалкият сдруженец да говори така с Муад’диб.

— Не се шегуваш, разбира се — каза Пол.

— Да се шегувам ли, сир?

Пол почувства, че устата му е пресъхнала. В залата имаше твърде много хора, въздухът, който вдишваше, бе минал през твърде много дробове. В меланжовия дъх около цистерната на Едрик се таеше заплаха.

— Кой би могъл да се замеси в подобни машинации? — запита той след малко. — За квизарата ли намекваш?

Едрик сви рамене и около главата му се завихриха струйки оранжев газ. Страхът му от Стилгар като че бе изчезнал, макар че свободният продължаваше да го изпепелява с поглед.

— Или намекваш, че моите мисионери от Светите ордени, всички до един, проповядват изтънчени заблуди? — настоя Пол.

— Искреността може да зависи от интереса — каза Едрик.

Ръката на Стилгар пропълзя под робата към кристалния нож.

Пол поклати глава.

— Значи ме обвиняваш в неискреност?

— Не съм сигурен, че обвинявам е подходящата дума, сир.

Нагла твар! — помисли Пол и добави на глас:

— Със или без обвинения, ти твърдиш, че аз и моите духовни пастири сме просто банда властолюбиви разбойници.

— Властолюбиви ли, сир? — Едрик пак се озърна към Стилгар. — Властта има свойството да обгръща в самота онези, които държат прекалено на нея. Рано или късно те губят връзка с реалността… и рухват.

— Господарю — изръмжа Стилгар, — екзекутирал си някои хора и за по-дребни грехове.

— Да, някои хора — кимна Пол. — Но този е посланик на Сдружението.

— Той те обвинява в нечестива измама!

— Мислите му ме заинтересуваха. Стил. Задръж гнева си и бъди нащрек.

— Както повелява Муад’диб.

— Кажи ми, щурмане — продължи Пол, — как бихме могли да поддържаме тази предполагаема измама през бездните на пространството и времето, когато не разполагаме със средства да следим всеки мисионер, да проучваме и най-дребната подробност във всеки манастир и храм на квизарата?

— Какво е времето за теб? — попита Едрик.

Явно озадачен, Стилгар се навъси и помисли: Муад’диб неведнъж е споменавал, че вижда отвъд пелената на времето. Какво иска да каже всъщност сдруженецът?

— Не биха ли почнали да възникват пробиви в структурата на подобна измама? — запита Пол. — Очебийни несъответствия, разколнически призиви… съмнения, изповеди за вина — измамата едва ли би успяла да потисне всичко това.

— Каквото не могат да скрият религията и личният интерес, ще го потули правителството — отвърна Едрик.

— Ти като че искаш да видиш докъде стигат границите на търпението ми?

— А нима моите аргументи са лишени от убедителност? — парира Едрик.

Да го убием ли желае — запита се Пол. Дали не е решил доброволно да се пожертва?