Сребърният каньон
- Автор: Ламур Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Сребърният каньон». Краткое содержание книги:
Беше Канавал.
— По-добре да тръгваш… Морган Парк ще излезе всеки момент. Не искам патаклами.
Улових поводите на коня.
— Вече ме няма.
— Ти наистина ли беше искрен одеве, когато разправяше онези неща? За мира и всичко останало?
— Какво можем да спечелим от битките?
Канавал се извърна към Мойра.
— Ще ме оставиш ли да си поговорим само двамата с Бренан? Трябва да му съобщя нещо.
Канавал я изчака да се прибере в къщата и после се извърна към мен.
— Напомня ми за майка й.
Изгледах го изненадан.
— Познавал си майка й?
— Тя беше моя сестра.
— Но… Мойра знае ли?
— На времето Руд и аз яздехме заедно. Бях много бърз с револвера и убих един човек с прекалено много роднини, така че се наложи да напусна областта където живеехме. Руд се ожени за сестра ми след като аз се махнах, и от време на време поддържахме връзка. После му потрябва помощ срещу крадците на добитък и ме повика. Убеди ме да остана при него. — Той се поколеба, но после добави. — Мойра не знае за това.
Замълчахме и двамата, заслушани в нощта, както само мъже като нас можеха да го правят. Сега вече разбрах, че Канавал ме одобряваше, защото в противен случай никога не би споделил това с мен.
Глава четиринадесета
Минаваше полунощ когато накрая си тръгнах от Бокс М, като изоставих главния път и потеглих напряко през местността към устието на Джипсъм Каньон.
Преди тръгване бяха разказал на Канавал чутото за бандата на Слейд, и той го беше изслушал без да коментира. Нямаше как да разбера дали ми беше повярвал, но поне го бях предупредил. И двамата знаехме всичко, което беше известно за Слейд. Той беше наемен убиец, един студенокръвен и ефикасен стрелец.
През нощта има някаква магия в пустинята. Докато човек не я усети застанал сам по средата й, той няма представа какво вълнуващо изживяване е това. Всичко е застинало и замряло, а звездите слизат по-близко от всяко друго място на земята.
Яздех бавно, с постоянен ритъм, без да бързам, като се наслаждавах на хладината която предлагаше нощта, припомняйки си момичето с което се бях разделил само преди няколко часа, Мойра.
Мълвейни ме чакаше.
— Познавам походката коня си. — Той кимна към хълмовете. — Нещо много е спокойно там.
Влязохме вътре и си легнахме, но някъде през нощта бях пробуден от гърмежа на изстрел. Мълвейни спеше шумно, така че реших да не го будя, още повече, че не бях и сигурен дали не ми се е счуло. Дали наистина се беше стреляло? Или го бях сънувал? Всичко беше спокойно, и след като се вслушвах няколко минути в нощта, отново се върнах сред топлите завивки; не изпитвах особено желание разглеждам местността нощем.
Сутринта споменах за случая на Мълвейни.
— Стана ли?
— Да, но не чух нищо. Може да е било някое от момчетата на Бенарас. Понякога ловуват наблизо нощем.
Два часа по-късно обаче вече знаех, че греша. Потокът Мейвърик лежеше в ничията земя където граничеха участъците на Бокс М и Ту-Бар. Често бях наобикалял мястото, защото от едната страна на потока имаше мочурище и два пъти ми се беше налагало да оправям течението му.
Утрото ме посрещна чисто и студено докато се издигах нагоре по склона. От другата страна на потока съзрях самотен кон без ездач.
Стоеше с приведена глава; това изведнъж ме разтревожи и аз пришпорих коня си.
Като се приближих видях на земята до него някаква безформена купчина. Купчината се окажа мъж, мъртъв. Още преди да преобърна тялото с лицето нагоре вече знаех кой е. Руд Макларън.
Беше прострелян с два куршума в тила.
Лежеше проснат по лице, едното коляно прегънато, с ръце прострени напред в пясъка. Коланът му с револвера беше закопчан. Руд Макларън беше прострелян два пъти отзад без всякакво предупреждение.
След този кратък оглед аз се отдръпнах, извадих пушката от калъфа и стрелях бързо три пъти във въздуха; сигнал за Мълвейни.
Лицето му стана по-бяло и от сняг като видя кой е убитият.
— Това означава големи неприятности, момчето ми. В околността го уважаваха много. Някой ще увисне на въжето заради това.
— Пипни го, Мълвейни. Студен е. Значи това е бил изстрелът, който съм чул снощи.
Мълвейни кимна.
— Ще трябва да измислиш някаква история, Мат. — Това беше първият път, когато се обръщаше към мен с малкото ми име. — Това ще разбуни духовете.
Нямах и най-малкото съмнение, както и не беше необходимо да ме убеждава, че аз бях най-логичният извършител.
— Никакви истории. Ще им кажа самата истина.
— Ще те обесят. Той е намерен на територията на участъка ти, а всички знаят, че сте във вражда.