Сребърният каньон
- Автор: Ламур Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Сребърният каньон». Краткое содержание книги:
— Ще обмисля предложението ти — изрече накрая Макларън. — Не мога да взема веднага решение.
— Разбира се. — Обърнах се към мойра и я улових за ръката. — А сега ви моля да ни извините.
Тръгнахме към вратата и гневът на Морган Парк изведнъж избухна. Той рязко тръгна напред с алено лице. Бутнах Мойра настрани и застанах готов пред него.
— Спрете!
Канавал се вмъкна между двама ни спирайки хода на Морган Парк.
— Край, Парк. Тук няма да има никакви престрелки.
— Какво има? Да не би Бренан да се нуждае от бавачка?
— Не. — Канавал беше много напрегнат. — Бренан ми обеща, че няма да създава никакви неприятности, и аз не ще ти позволя да го провокираш.
Настъпи тишина и Мойра пристъпи до мен. Нямах представа какво можех да очаквам от Морган Парк, но бях нащрек за всичко. Никога до този момент не бях изпитвал по-силно желание да размажа нечие лице или да застрелям някого повече от човека застанал пред мен. Пред очите ми беше как ме беше възседнал на земята и ме налагаше с гигантските си юмруци.
— Бренан — проговори изведнъж Макларън, — нямам причина да те обичам, но ти говориш прямо, и си гост на дъщеря ми. Остани толкова, колкото искаш.
По-късно щях да проумея, че точно в този момент Парк бе взел своето решение. За него повече нямаше друга алтернатива. Той се отдръпна и видимо се отпусна, без да каже нито дума повече.
Мойра ме съпроводи до коня ми. Беше силно разтревожена.
— Той вече ти е смъртен враг, Мат. Съжалявам, че стана така.
— Той вече беше мой враг. А това, че е смъртен, мога и сам да се досетя. Мисля, че един твой приятел скоро го е разбрал.
Тя вдигна бързо очи с вече съвсем ясно изписан страх в тях.
— Не те разбирам.
— Да ти е оставял Д’Арси прощална бележка?
— Не… но какво общо може да има това с…
— Не е ли малко странно? Бих предположил, че мъж с неговото възпитание не би могъл да пропусне нещо толкова естествено.
Сигурен бях, че подобна мисъл е преминавала и през нейната глава. Бях го усетил още първия път когато бях споменал този друг приятел. Беше напълно необяснимо как може мъж като Д’Арси да си тръгне така внезапно без предизвестие.
Останахме безмълвни няколко минути; не се нуждаехме от думи. Сърцата ни биеха заедно, кръвта ни пулсираше общо, един и същ вятър галеше нежно лицата ни.
— Това ще премине — казах аз — както ще отмине и нощта, и когато всичко свърши, аз ще те отведа в Котънууд Уош.
— Странен човек си ти, Мат. Изглеждаш като някой съвсем обикновен фермер, но говориш с език на образован човек.
— На времето ми се случи да прочета една книга, да не бяха и две — ухилих й се аз. — А колкото се отнася за фермерите, не се оставяй външният им вид да те заблуди.
Стегнах подпръга и завъртя коня да го възседна.
— Денят, в който пристигнах в Хатън Поинт и те видях, аз разбрах, че ще остана завинаги тук. Защо всъщност скита един мъж? Само защото търси нещо. Пари, дом, жена.
Нощта се бе спуснала от планините, предвождайки батальоните си от сенки под дърветата и в пазвите на сградите, простирайки се да обгърне и ранчото в обятията си. Появиха се и първите звезди.
Приведох се от коня и улових Мойра за ръката, като я дръпнах към мен, и кракът й стъпа на стремето. Дъхът й секна в мига в който я притеглих в обятията си, после се съвзе бързо, и устните й леко се разтвориха когато я стиснах в прегръдката си. Усетих топлото й тяло да се отпуска в моето, а устните й затърсиха, настойчиво и страстно моите. Зарових пръсти в косите й цялото чакане, всичкият сблъсък, всичките ни тревоги се разтвориха в нищото.
Изведнъж тя рязко се дръпна, изплашена и възбудена едновременно, а гърдите й бурно се вдигаха и спускаха сякаш се мъчеше да се овладее.
— Това не е хубаво, Мат! Ние сме прекалено… прекалено буйни! Трябва да бъдем малко по-разумни.
Изсмях се при тия думи изпълнен целият от соковете на живота, стиснал в прегръдките си любимата жена в ранната нощ.
— Ти не си точно от най-разумните.
— Аз ли? — Тя сякаш се поколеба. — Добре, така да е. Никой от двама ни не е достатъчно разумен.
— А трябва ли да бъдем?
В този момент дочухме някой да идва откъм къщата, и леко да подсвирва. Нечии ботуши заскърцаха върху чакълестата пътека и аз бързо пуснах Мойра на земята.