Сребърният каньон
- Автор: Ламур Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Сребърният каньон». Краткое содержание книги:
— Мат… как си? Искам да кажа, как са раните ти? Добре ли си?
— Не съвсем… но далеч по-добре оттогава.
Седнахме и за пръв път тя изглежда се чувстваше малко неудобно, и упорито избягваше погледа ми.
— Къде беше преди да дойдеш тук, Мат? Канавал каза, че си бил маршал на Мобити някога.
— За много кратко време.
Разказах й за онези дни, и после нещо за останалото време, за дългите нощи езда, за разтеглените на мили стада, за бизоните, за кръчмите по границата. За онези дни в Сонора когато работех за една мексиканска хасиенда, и за рудните проучвания в Баха Калифорния, за развалините на старите мисии, и за още много неща.
Тя полека забравяше къде се намираме и аз й разказвах за нестихващия вятър в огромния океан на прерията на изток от Скалистите планини, как се разлюлява тревата на мощни вълни подобно на море. За дивите крясъци на команските атаки… и за нощите под звездите, самотните нощи, когато дълго време лежах буден, копнеещ да дойде в мрака тя, единствената, да я прилаская, и тя мен да приласкае.
Ние се срещахме тогава както мъж и жена трябва да се срещат, когато светът и времето застават разделени и не остава нищо друго, освен среща на двама души, две създания от плът и кръв, и докосването на ръцете в ленивите часове.
И тогава в безмълвието се разнесе тропот на копита в двора; два коня се приближаваха към къщата.
Два коня… с двама ездачи.
Глава тринадесета
Мойра бързо се изправи с разпиляни кичури черна коса по врата си; ситни капчици пот бе избила по горната й устна, защото денят беше много горещ.
— Мат, това е татко. По-добре да тръгваш.
Тя беше пристъпила до мени и аз я улових за ръцете, като я притеглих към мен. Тя понечи да се дръпне, но я хванах за брадичката и извих лицето й към мен. Тя беше уплашена и се опита да се дръпне назад, но не много упорито. Очите й внезапно станаха широки и тъмни… и тогава я целунах.
За миг останахме притиснати заедно и след това тя рязко се дръпна. Остана така няколко секунди, безмълвна, и после изведнъж пристъпи към мен и бързо ме целуна отново. Останахме така докато чухме стъпките отвън.
Разделихме се миг преди Руд Макларън и Морган Парк да влязат през вратата.
Парк ни зърна и нещо в държането на Мойра трябва да му беше подсказало представата какво беше станало преди малко. Лицето му потъмня от гняв и той тръгна към мен.
— Изчезвай оттук! Изчезвай, казвам ти! — изхърка той с дрезгав глас.
Погледнах през рамото му към Макларън.
— Мислех, че това е твоят дом, Руд.
— Достатъчно, Морган! — На Макларън не му се понрави присъствието ми тук, но още по-малко му допадаше представата Морган да издава команди в дома му. — Тук аз казвам кой да остава и кой не.
Лицето на Морган Парк се изкриви още повече. Беше готов на всичко, но точно преди да отвори уста, Канавал пристъпи в стаята зад гърба му.
— Шефе, Бренан каза, че той само идва на гости, не търси никакви неприятности. Каза, че ще си тръгне веднага щом му кажа, и че няма никакви намерения да се заяжда с Парк.
Мойра се намеси бързо.
— Татко, мистър Бренан е мой гост. Когато настане времето за тръгване, той ще си отиде. А дотогава искам да остане.
— Не го искам у дома! — заяви гневно Макларън. — Проклет да си, Бренан! Имаш смелостта да стъпиш в къщата ми след като стреля по моите хора, открадна ми от участъка който ми принадлежи по право, и прогони кравите ми от Котънууд!
— Между нас няма различия, които да не можем да разрешим по мирен път — уверих го спокойно аз. — Никога не съм желаел каквото и да било препирни с теб и считам, че можем да се разберем.
Това охлади гнева му. Той беше още напушен, готов всеки момент да избухне, но първоначалната му пара вече я нямаше. И точно в този момент усетих какво представляваше з действителност Руд Макларън. Него не го вълнуваха толкова много земята и имотът, колкото желанието да бъде прочут като най-крупният земевладелец в цялата страна. Той просто не познаваше друг начин да завоюва уважение и възхищение освен чрез силата и богатството.
Проумяването на тази истина ми даде онова оръжие, от което толкова много се нуждаех. Имах голяма нужда от мир, и то мир специално с Макларън. А той беше само на една ръка разстояние, ако успеех да намеря необходимите думи.