Тълкуване на убийството
- Автор: Рубенфелд Джед
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тълкуване на убийството». Краткое содержание книги:
В богаташки апартамент на висок етаж е открито тялото на удушена красива млада жена. Тя е овесена на полилея, преди това е бита с камшик и обезобразена. На следващия ден друга красавица, бунтарски настроена наследница на заможно семейство, която презира висшето общество, се измъква на косъм от лапите на убиеца. Но Нора Актън страда от хистерия и не може да си спомни нищо. Д-р Стратъм Янгър е помолен да й помогне. Той е един от първите психоаналитици на Америка и моли лично Фройд да го наставлява.
„Тълкуване на убийството“ отвежда читателите в светски салони, в тайни проходи, в Китайския квартал и дори под водите на Ист ривър. Фройд се бори със съперничеството на Юнг и заговор, които се опитва да го унищожи.
„«Тълкуване на убийството» е елегантно написана, истинска наслада за душата и бележи появата на превъзходен и много забавен разказвач.“
— Не съм сигурен, д-р Юнг.
— Но идеята не ви привлича. Не ви идва отвътре да повярвате в нея. А за тях е така.
Наложи се да го попитам кои „тях“ има предвид.
— Всички тях — отвърна Юнг. — Брил, Ференци, Адлер, Ейбрахам, Стекел — цялата компания. Той се обгражда с такъв вид хора. Те искат да разкъсат на парчета всичко възвишено, да го принизят до гениталиите и екскрементите. Душата не може да бъде ограничена само в тялото. Дори Айнщайн, който също е един от тях, не вярва, че можем да пренебрегнем Бог.
— Алберт Айнщайн?
— Той често вечеря у дома — отвърна Юнг. — Има същата склонност да принизява нещата. Би свел цялата вселена до математически правила. Очевидно това е някаква особеност на еврейския ум. На еврейските мъже по-точно. А жените еврейки са просто агресивни. Съпругата на Брил е типична тяхна представителка. Интелигентна, нелишена от чар, но много агресивна.
— Според мен Роуз не е еврейка, д-р Юнг — казах.
— Роуз Брил? — засмя се Юнг. — Жена с такова име може да бъде само от една религия.
Не отговорих. Юнг очевидно бе забравил, че фамилията на Роуз невинаги е била Брил.
— Арийците са мистична раса — продължи Юнг. — Те не се опитват да принизят всичко до нивото на човешкото. Тук, в Америка, имате същата склонност да профанизирате, но тя е малко по-различна. Всичко тук е направено като за деца — толкова просто, че и невръстните да го разберат: знаци, реклами, какво ли не. Дори походката ви е детинска: размахвате ръце и тъй нататък. Предполагам, че това е резултат от съжителството ви с негрите. Те са добродушна раса и са много религиозни, но са изключително простодушни. Оказват ви огромно влияние; забелязах, че южняците говорят с негърски акцент. Това обяснява и матриархата в обществото ви. Жената е без съмнение доминиращата фигура в Америка. Вашите мъже са овце, а жените ви се държат като хищни вълчици.
Никак не ми харесваше цветът, който изби на лицето на Юнг. Отначало реших, че е знак за подобрение на състоянието му, но сега ми се стори прекалено зачервен. Притесни ме и ходът на мисълта му, и то по няколко причини. Говореше несвързано, логиката му беше странна, а заключенията му — тревожни. На всичкото отгоре ми хрумна, че за човек, пристигнал преди два дни в страната, Юнг е забележително информиран какво става в Америка, особено относно американките. Смених темата, като му казах, че току-що съм приключил първия си сеанс с г-ца Актън.
Тонът на Юнг стана хладен.
— Какво?
— Наела е стая при нас.
— Анализираш момичето тук, в хотела?
— Да, д-р Юнг.
— Ясно. — Пожела ми успех, но не много убедително, след това стана и понечи да си тръгне.
Помолих го да предаде поздравите ми на д-р Онуф. За миг ме погледна така, сякаш бях казал нещо неприлично. След това отвърна, че с удоволствие ще го направи.
8
На източния бряг на река Хъдзън, на 90 километра северно от Ню Йорк се издигаше масивна разлята сграда от червени тухли във викториански стил с шест крила, малки прозорци и централна кула, построена през XIX век. Това беше Матуанската държавна болница за опасни душевноболни.
Матуанската лудница беше относително слабо охранявана. В края на краищата 550-е настанени там болни не бяха престъпници, а просто престъпно луди. Мнозина не бяха изобщо обвинявани в престъпление, други, бяха оправдани.
Научното познание за душевните разстройства през 1909 година все още не беше прецизно. За десет процента от лежащите в Матуан се мислеше, че са се побъркали в резултат на мастурбация. Повечето от останалите бяха диагностицирани с наследствени страдания. За значителен брой пациенти обаче лекарите на болницата се затрудняваха да кажат от какво са полудели и дали изобщо са луди.
Буйните и опасните бяха натъпкани в пренаселени стаи с облицовани стени и прозорци с решетки. Останалите живееха почти без надзор. Не се прилагаха никакви медикаменти, нямаше и „въздействие чрез разговори“. Основополагащата идея в Матуан беше менталната хигиена. Затова лечението се състоеше от ранно ставане, последвано от леки, но времеемки занимания (най-вече садене и отглеждане на зеленчуци в стопанството на болницата, разположено върху хиляда акра), молитва в неделя, блудкава вечеря в столовата точно в пет, игри на дама и други спокойни забавления за вечерта и ранно лягане.
Пациентът от стая 3121 прекарваше дните си по различен начин. Той обитаваше и стаите от 3122 до 3124. Не спеше на нар като останалите, а на двойно легло и се излежаваше до късно. Не четеше книги, но получаваше по пощата няколко нюйоркски всекидневника и всички седмични списания, които преглеждаше, хапвайки бъркани яйца, докато останалите отиваха под строй на работа. Срещаше се с адвокатите си няколко пъти седмично. А най-сладкото беше, че в петък вечер с влака пристигаше майстор-готвач от ресторант „Делмонико“, за да му приготви вечеря, която изяждаше в личната си трапезария. Шампанското и другия алкохол споделяше щедро с тесен кръг надзиратели, с които също така играеше покер нощем. Когато губеше, обикновено чупеше нещо: бутилки, прозорци, понякога някой и друг стол. Така че надзирателите се грижеха да не губи много: дребните суми, които жертваха на карти, напълно се компенсираха с парите, които той им даваше, за да му спестят болничните правила. Цели състояния, според техните представи, получаваха, когато му водеха момичета за забавление.