Тълкуване на убийството
- Автор: Рубенфелд Джед
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тълкуване на убийството». Краткое содержание книги:
В богаташки апартамент на висок етаж е открито тялото на удушена красива млада жена. Тя е овесена на полилея, преди това е бита с камшик и обезобразена. На следващия ден друга красавица, бунтарски настроена наследница на заможно семейство, която презира висшето общество, се измъква на косъм от лапите на убиеца. Но Нора Актън страда от хистерия и не може да си спомни нищо. Д-р Стратъм Янгър е помолен да й помогне. Той е един от първите психоаналитици на Америка и моли лично Фройд да го наставлява.
„Тълкуване на убийството“ отвежда читателите в светски салони, в тайни проходи, в Китайския квартал и дори под водите на Ист ривър. Фройд се бори със съперничеството на Юнг и заговор, които се опитва да го унищожи.
„«Тълкуване на убийството» е елегантно написана, истинска наслада за душата и бележи появата на превъзходен и много забавен разказвач.“
— Много добре — каза Макклелън. — Никакво публично предупреждение засега. Дано да сте прав, г-н Хугел. Намерете ми убиеца. Веднага вървете у семейство Актън, ще наблюдавате разследването и там. И моля ви, кажете на Литълмор, че искам веднага да го видя.
Хугел запротестира. Докато си бършеше очилата, напомни на кмета, че е „само патоанатом“. Не влизаше в задълженията му да обикаля из града като обикновен детектив. Макклелън преглътна раздразнението си и увери патоанатома, че само на него може да се повери толкова деликатен и важен случай, тъй като било всеизвестно, че имал най-проницателния поглед в цялата полиция. Хугел примигна, сякаш да изрази пълно съгласие с тези твърдения, и склони да отиде у семейство Актън.
Веднага щом Хугел излезе от кабинета му, Макклелън повика секретарката си.
— Обадете се на Джордж Бануел — нареди й той. Секретарката съобщи, че г-н Бануел е звънял тази сутрин. — Какво искаше? — попита кметът.
— Беше доста груб, ваша чест — отвърна тях.
— Не го взимайте присърце, г-жо Невил. Та какво искаше?
Г-жа Невил зачете от стенографските си записки.
— Да разбере „кой, по дяволите, е убил Елизабет Ривърфорд, защо проклетият патоанатом се бави толкова с аутопсията и къде са му парите“.
Кметът въздъхна дълбоко.
— Кой, какво и къде. Пропуснал е само кога. — Макклелън погледна часовника си. И неговото „кога“ го притискаше във времето. Кандидатите за кметове трябваше да бъдат обявени най-късно след две седмици. Вече не се надяваше Тамани да го номинира. Имаше шанс само като независим или подкрепен от коалиция кандидат, но кампанията в такива случаи изискваше много пари. Както и положителни новини в пресата, а не съобщения за зачестили нападения над момичета от висшето общество. — Обадете се на Бануел — добави той към г-жа Невил. — Оставете му съобщение, че ще го чакам след час и половина в хотел „Манхатън“. Няма да откаже; има ангажимент наблизо и ще иска да разбере как се развиват събитията. И ми намерете Литълмор.
Половин час по-късно детективът подаде глава в кабинета на кмета.
— Искали сте да ме видите, ваша чест?
— Г-н Литълмор — каза кметът, — знаете ли, че е имало и друго нападение?
— Да, сър. Хугел ми каза.
— Добре. За мене този случай е особено важен. Познавам семейство Актън, а Джордж Бануел е мой стар приятел. Искам да бъда държан в течение при всяка новост. Освен това изисквам пълна дискретност. Тичайте в хотел „Манхатън“. Намерете д-р Янгър и вижте дали има някакъв напредък. Ако има нова информация, веднага ми се обадете. И, детектив, действайте дискретно. Никой не трябва да разбере, че в хотела има потенциален свидетел на убийство. Възможно е животът на момичето да зависи от това. Ясно ли е?
— Да, г-н кмете — отвърна Литълмор. — Само на вас ли да докладвам, или и на капитан Кари от отдел „Убийства“?
— Ще докладвате на г-н Хугел — каза кметът — и на мене. Искам този случай да бъде разплетен, Литълмор. На всяка цена. Получихте ли описанието, което патоанатомът направи на убиеца?
— Да, сър. — Литълмор се поколеба. — Ъъъъ… може ли един въпрос, сър? Ами ако описанието е погрешно?
— Имате ли основания да го смятате за погрешно?
— Смятам… — започна Литълмор. — Според мене е възможно да е замесен един китаец.
— Китаец? — повтори кметът. — Казахте ли на г-н Хугел?
— Той не е съгласен с мене, сър.
— Разбирам. Е, съветвам ви да имате доверие на г-н Хугел. Знам, че по някои въпроси е… чувствителен, но не забравяйте колко трудно е един почтен човек да си върши работата относително незабелязано, докато мошениците трупат пари и слава. Затова корупцията е толкова опасна. Тя пречупва волята на добрите хора. Хугел е изключително способен. И има високо мнение за вас, детектив. Специално помоли да назначат вас за това разследване.
— Така ли, сър?
— Точно така. А сега тръгвайте, г-н Литълмор.
На излизане от хотела се натъкнах на г-ца Актън и прислужницата г-жа Бигс, които отиваха на пазар. Колата им тъкмо приближаваше. Понеже улицата беше разровена, мръсна и кална, повдигнах момичето, за да се качи във файтона. С известно смущение забелязах, че дланите ми почти успяха да обгърнат тънката й талия. Опитах се да помогна и на г-жа Бигс, но тя не пожела.