Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
Само независимият бизнес като този, заключи той, притежаваше инерцията, толкова дълго тласкала Империята. Но той беше полско цвете, често смазвано от ботуша на имперската политика и самата инерция.
— Доктор Селдън? — обади се глас до лакътя му и той се сепна. Кимна.
— Имаме ли и вашето позволение?
— За какво?
— Да ги използваме — Юго стана и остави на масата двата контейнера. Разкопча циповете и от тях се показаха двете феритови сърцевини.
— Господа, симовете от Сарк.
Хари зяпна.
— Мислех, че Дорс…
— Ги потроши? Да, и тя така си мислеше. Онзи ден в кабинета ти й пробутах две стари и изхабени сърцевини за данни.
— Знаел си, че тя…?
— Тази жена заслужава уважението ми — действа бързо и е много волева — Юго сви рамене. — Та реших, че това ще я… провокира донякъде.
Хари се усмихна. Изведнъж усети, че досега бе потискал истинския гняв към Дорс заради високо професионалното й действие. Сега той изпусна гнева си в буен пристъп на смях от все сърце.
— Прекрасно! Има жена, няма жена — има си граници.
Така се смя, че от очите му изскочиха сълзи. Смехът му се трупаше около масата и Хари се почувства така добре, както не се бе чувствал от седмици насам. За миг всички университетски подробности, които го глождеха, министерският пост — всичко се изгуби.
— Значи имаме вашето позволение, доктор Селдън? Да използваме симовете? — пак попита младежът до лакътя му.
— Разбира се, макар да искам да запазя близък контрол над някои мои хммм… научни интереси. Това възможно ли е, господин…?
— Марк Хофти. За нас ще е чест, сър, ако можете за известно време да премълчавате проекта. Ще се постарая максимално…
— И аз. — От другата му страна стоеше млада жена. — Сибил — представи се тя и му протегна ръка. И двамата изглеждаха доста кадърни, спретнати и работливи. Погледът, граничещ с благоговение, с който го гледаха, го озадачи. В края на краищата и той като тях беше само един матист.
После Хари отново се разсмя гръмогласно — странно освобождаващ лай. Точно му бе минало през ума какво ли ще направи Дорс, ако й каже за сърцевините.
Част втора
Розата среща скалпела
КОМПЮТАЦИОННА РЕПРЕЗЕНТАЦИЯ — … ясно е, че с изключение на случайни избухвания табутата срещу напредналия изкуствен разум съществуват из цялата Империя от огромен период историческо време. Това единство на мненията в различните култури вероятно отразява трагедии и травми, свързани с изкуствените форми от далечната епоха преди Империята. Документирани са ранни трансгресии на самоосъзнаващи се програми, включително и от страна на „симове“, или самоорганизиращи се симулации. Очевидно за праисторическите хора е било интересно да възсъздават личности от собственото си минало — вероятно за обучение, забавление или дори научни изследвания. Не е известно някоя от тях да е оцеляла, но са живи легендите, че те са били форма на висше изкуство.
По-мрачен е характерът на митовете, които защитават хипотезата, че самоосъзнаващите се интелекти са обитавали тела, подобни на човешките. Съществуването на механични форми от низш порядък традиционно е разрешено из цялата Империя, но тези „бракми“ не могат да конкурират човеците, тъй като изпълняват само прости, често — неприятни задачи…