Законът на мъжете
- Автор: Дрюон Морис
- Серия: les rois maudits #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лилия Сталева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Законът на мъжете». Краткое содержание книги:
После, като кимна на бургундските феодали да го последват, той излезе от залата.
— Монсеньори, месир — каза граф дьо Поатие, — тъкмо това се постараха да избегнат нашите легисти, като възложиха на съвета на перовете да реши по-късно, ако се наложи, въпроса за правата на дъщерите. Защото ако кралица Клеманс роди момче, цялата тази разправия е безпредметна.
Робер д’Артоа продължаваше да стои прав пред естрадата с ръце на хълбоците.
— Аз запомних само едно от вашия правилник, братовчеде — извика той, — че занапред по създаден във Франция обичай се оспорва на жените правото да наследяват бащите си. В такъв случай искам да ми се върне моето графство Артоа, дадено несправедливо на леля ми Мао. И докато не ми въздадете справедливост по този пункт, няма да се появя в съвета ви.
С тези думи той също се отправи към изхода, следван от майка си, която заситни зад него, горда от сина си и от самата себе си.
Графиня Мао вдигна ръце — жест, който красноречиво казваше: „Ето, нали ви казах!“
Преди да премине прага, стигнал до граф дьо Клермон, Робер му пошепна вероломно на ухото:
— Вземете копията, братовчеде, вземете копията!8
— Срежете въжетата! Обявете сражението! — извика Клермон и се изправи.
— Престъпна свиня, дяволът да те изтърбуши! — прошепна Луи Бурбонски на Робер.
После каза на баща си:
— Останете още малко с нас. Още не са изсвирили тръбите.
— Така ли? Не са ли още изсвирили? Добре тогава. Нека свирят вече! Късно е — каза Клермон.
Той зачака с празен поглед и разперени ръце.
Луи Бурбонски се запъти, накуцвайки, към граф дьо Поатие и го помоли тихичко да ускори церемониала. Филип кимна в знак на съгласие.
Луи Бурбонски се върна при болния, хвана го за ръка и му каза:
— Клетвата, татко, сега трябва да положите клетвата.
— А, разбира се, клетвата.
Хромият поведе лудия и прекосиха естрадата.
— Монсеньори — признесе Луи Бурбонски, — най-старият потомък на Луи Свети, който одобрява във всичко правилника, признава месир Филип за регент и му се заклева във вярност.
— Да, месир, да… — промълви Робер дьо Клермон.
Филип изтръпна пред онова, което чичо му можеше да прибави. „Ще ме нарече «госпожо» и ще поиска шала ми“.
Но Клермон продължи с укрепнал глас:
— Признавам ви, Филип, като най-подходящ по право и като най-мъдър. Нека бди над вас от небесата свещенатата душа на баща ми и да ви помогне да осигурите мир на кралството и защита на святата ни вяра. Трепет на радостна изненада премина по редиците на бароните. Какво ставаше в главата на този човек, за да може да се люшне така без преход от безумното бълнуване до разумната реч, от комичното до величието?
Много бавно и много изтънчено той коленичи пред племенника си, простря напред ръце. Когато се изправи и се обърна, след като Филип го прегърна и целуна, големите му сини очи плуваха в сълзи.
Всички присъствуващи станаха прави и продължително акламираха двамата графове.
Филип бе утвърден като регент от цялото кралство с изключение на една провинция, Бургундия, и на един човек, Робер д’Артоа.
XI. ГОДЕНИЦИТЕ ИГРАЯТ НА ГОНЕНИЦА
Обстоятелството, че е напуснал шумно някое политическо събрание в знак на несъгласие, никога не е попречило на протестиращия да седне после на една маса с противниците си.
Въпреки сутрешното си избухване, след като бе любезно помолен, Бургундският херцог прие да вземе участие в семейното угощение, което граф дьо Поатие предложи същия ден в замъка Венсен.
А френското кралско семейство, включително братовчедите и висшите сановници, наброяваше повече от сто души, които се преместиха от Сите във Венсен и насядаха в късния следобеден час, или с други думи към пет часа, около дългите, монтирани за случая маси, покрити с бели покривки.
Присъствието на Бургундския херцог правеше още по-осезателно отсъствието на Робер’Артоа.
— Моят син падна духом на излизане от двореца, толкова се разстрои от онова, което чу — казаБланш Бретанска.
— Наистина ли падна духом? — учуди се Поатие. — Надявам се, че не се е ударил зле, след като падна от толкова високо!
Но затова пък никой не се изненада от отсъствието на граф дьо Клермон, отведен набързо в дома му веднага след клетвата. Направиха комплименти на Луи Бурбонски за хубавото впечатление, което им бе произвел баща му, и изказаха съжаленията си, че заболяването му, между другото благородно заболяване, защото се дължеше на бойна злополука, не му позволява по-често да участвува в работите на кралството.
Вечерята започна с хубаво настроение. Конетабълът и Бурбонският херцог бяха поставени на такова разстояние, че огънят между тях да не пламне. Валоа бръщолевеше, без никой да се вслушва в думите му.
8
Традиционните възгласи, които бележели началото на един турнир.