Законът на мъжете
- Автор: Дрюон Морис
- Серия: les rois maudits #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лилия Сталева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Законът на мъжете». Краткое содержание книги:
Можеше да се сметне, че Робер е бит. Малко го познаваха тогава. Той наведе леко глава, като изложи на струящите през витражите слънчеви лъчи бакърените си коси, навити на руло върху мощния му врат. Сянката му се разстилаше застрашително по плочите чак до краката на граф дьо Поатие.
Последните желания на крал Филип не включваха никакво разпореждане относно кралските дъщери, нито че трябва да се откажат от правата си, нито че решението зависи от събранието на перовете.
Трепет на одобрение раздвижи редиците на феодалите от Бургундия и Шампания, а самият херцог Йод извика от естрадата:
— Добре го казахте, братовчеде, и точно това щях да питам и аз!
Бланш Бретанска отново метна около себе си искрящи погледи. Конетабълът се размърда на стола си. Чу се доволното му мърморене и хората, които го познаваха добре, предвиждаха, че ще избухне.
— Откога е въведена тази новост в нашите обичаи? — продължи младият херцог, като се изправи. — От вчера, струва ми се! Откога дъщерите би трябвало да бъдат лишени от владенията и от короната на бащите си, щом случийно липсват мъжки наследници?
И конетабълът стана на свой ред.
— Откакто — отвърна той умишлено бавно — една от тия дъщери не предлага на кралството гаранция, че действително е родена от бащата, когото искат тя да наследи. Узнайте най-сетне това, което се говори навсякъде и което братовчед ни Валоа лично е повтарял доста често в Тесния съвет. Франция е премного хубава и премного голяма страна, месир херцог, за да може, без да бъде обсъдено от перовете, да се даде короната на принцеса, за която не се знае дали е дъщеря на крал, или на оръженосец.
Събранието притихна. Йод Бургундски стана смъртно бледен. Помислиха, че ще се нахвърли срещу Гоше дьо Шатийон, който чакаше, готов за бой като стар воин. Но гневът на бургундеца се насочи към Шарл дьо Валоа.
— Значи вие, братовчеде, който избрахте за жена на първородния си син едната ми сестра, точно вие позорите другата, която е мъртва?
— Е, приятелю — обади се Валоа, — ако става дума за опозоряване, сестра ви Маргьорит… нека бог прости греховете й… не се нуждае от моята помощ!
И прибави тихо на Гоше дьо Шатийон:
— Защо трябваше да замесвате и мен?
— Ами вие, братко, чрез брака ви — продължи Йод, като посочи с ръка Филип дьо Валоа, — одобрявате ли мерзостите, който чувате?
Филип дьо Валоа, чувствуващ се неловко поради високия си ръст и търсещ напразно с очи съвет от баща си, повдигна безпомощно ръце и се задоволи да каже:
— Не може да се отрече, братко, че се вдигна голям скандал.
Присъствуващите зашумяха. От дъното на залата долитаха гласовете на спорещите. Някои барони поддържаха, че Жана е незаконнородена, други, че е законна дъщеря на Луи X. Изтерзан, бледен, Шарл дьо Ла Марш бе навел глава, както всеки път, когато ставаше дума за тази злощастна история. „Маргьорит умря и Луи умря — казваше си той. — Но жена ми Бланш е все още жива и аз продължавам да нося на челото си своя позор.“
В този миг граф дьо Клермон, на когото никой вече не обръщаше внимание, показа известни признаци на вълнение.
— Предизвиквам ви на бой, месир, предизвиквам ви всички! — извика той внезапно.
— По-късно, татко, по-късно ще отидем на турнира — каза му Луи Бурбонски, стараейки се да говори спокойно и непринудено.
Същевременно той подкани с жест двамата оръженосци да бъдат готови в случай че се наложи да обкръжат лудия.
Очарован от себе си, Робер д’Артоа се любуваше на бъркотията, която бе предизвикал.
Бургундският херцог заяви на Шарл дьо Валоа:
— Разбира се, че и аз моля бог да прости греховете на Маргьорит, ако действително е съгрешила. Но не го моля така горещо да прости на убийците й!
— Давате ухо на лъжи, Йод — отвърна Шарл дьо Валоа. — Знаете отлично, че сестра ви умря само от срам и угризения в затвора.
Сега когато граф дьо Валоа и Бургундският херцог бяха много сериозно скарани и нямаше никакви изгледи да обединят каузите си в близко бъдеще, Филип дьо Поатие простря ръце към тях в знак на помирение.
Но Йод не искаше мир, а тъкмо обратното.
— Наслушах се днес на оскърбления срещу Бургундия, братовчеде — каза той. — Противопоставям се на признаването ви за регент и потвърждавам, и поддържам пред вас пълните права на племенницата си Жана.