Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
— Отказваш да те вържа? — Тонът й беше шеговит.
— Може би по-късно — отговори той и хвърли палтото си на един стол.
— Някога връзвали ли са те?
— Някоя дама ли? — Той я погледна с полуразвързана връзка и неподвижна ръка.
— Няма значение кой, скъпи. Не съм моралистка.
Бо се засмя и продължи да развързва връзката си.
— Само в Итън и само веднъж — много отдавна.
Тя го гледаше в очите, докато го казваше.
— И предполагам, че си си отмъстил за това.
— О, да — тихо отговори той и преметна връзката през облегалката на стола.
— Да се плаша ли? — подразни го тя.
Той прихна.
— Ни най-малко. Аз обичам жените.
Тя знаеше, че ги обича, целият свят го знаеше. Цялото му поведение излъчваше вътрешната необходимост от жена.
— Ех, да те бях срещнала в Глостършир — каза тя и се почуди дали животът й щеше да е различен, ако го беше срещнала, преди да обеднее.
— Баща ти сигурно щеше да ме застреля — каза той с ленива усмивка.
— Може би много би те харесал.
— Стига ми ти да ме харесваш, сладурче, на мен ми стига — отвърна той небрежно, защото не му се искаше да обсъжда нещо, което намирисваше на възможна женитба.
— О, много те харесвам, Рошфор — мило каза Сирина, после се облегна на възглавниците и му подаде ръце. — Покажи ми колко мил можеш да бъдеш.
— Ще отложа вечерята. Предпочитам да не ме прекъсва някакъв разгневен готвач.
— Бързо се връщай — закачаше се тя — или ще продължа без теб.
— Ето до какво води прекаленото образование — ухили се Бо.
— На твое място не бих се бавила — изкусително прошепна тя и прелъстително се изтегна, а гърдите й се надигнаха като сочни зрели плодове…
Той дълбоко си пое дъх, за да успокои възбудата си. — Дай ми две минути и те предупреждавам, че ако не изчакаш, ще те напляскам по дупето.
— М-м — измърка тя. — Как точно ще го направиш?
— Господи! — ахна той, замаян от възбуда.
— Дали ще ми хареса? — прошепна Сирина и се обърна, така че розовото й закръглено дупе цялото се показа.
— По дяволите да върви готвачът — прошепна той и посегна към копчетата на панталона си. Секунди по-късно тя лежеше по корем под него, а той беше дълбоко вътре в нея и леко я потупваше по задника под ритъма на задъханите й викове.
Най-после наистина вечеряха. Щом поискаха, веднага им сервираха обилна вечеря, заедно с няколко дамски халата.
— Колко предвидливо — каза Сирина и се протегна да целуне Бо по бузата.
— Трябват ти дрехи, които да носиш, докато отидем на шивач — отбеляза той и прокара пръст по голото й рамо.
— Или докато пристигне багажът ми.
— Той също — каза той учтиво, макар че състоянието на синята й рокля не говореше за някакъв подбран гардероб.
Протегна се и взе една от дрехите, нахвърляни в края на леглото. — Облечи тази розова коприна.
— Харесва ли ти?
Тя говореше с типично женска въпросителна интонация, която той отдавна се беше научил да разпознава.
— Облечи си каквото искаш, скъпа — каза той и стана от леглото.
— Харесва ми бледожълтият брокат.
— Идеално — отговори Бо. — Ще налея виното. — Някои от дрехите му от „Сирена“ бяха пристигнали и той си наметна китайски копринен халат в ален цвят, който отлично подхождаше на мургавата му кожа. Тежката коприна падаше на пищни дипли, а изящната материя скриваше силната му възбуда и за миг на Сирина й се прииска да остане по-дълго в живота му. Щеше да е чудесно да се събужда до него всяка сутрин, тайно си мислеше тя, а сетивата й бяха привлечени от нескритата му мъжественост. Последните часове в леглото бяха толкова вълнуващи, че тя все още чувстваше сладостната топлина.
— Имаш ли нужда от нещо друго? — попита той и завърза колана на кръста си.
От теб, помисли си тя, но си даде сметка, че не можеха постоянно да са заедно и вместо това каза:
— Не, след няколко минути ще дойда при теб.
След като Бо изчезна в градината, тя си наметна бледожълтия халат и си вчеса косата с гребена на Бо с дръжка от слонова кост, като мълчаливо наблюдаваше отражението си в огледалото, за да може да овладее обърканите си чувства. Повтаряше си, че тяхната среща скоро щеше да свърши. И тя, и той го знаеха. И независимо от изключителното чувствено удоволствие, плановете й нямаше да се променят — заминаваше за Флоренция.
Малко по-късно, когато излезе в градината, където беше сложена масата, тя вече се беше овладяла. Храната беше прекрасно подредена на една съседна масичка за сервиране, а апетитният аромат от ястията се носеше в нощния въздух — фазан, маринован в порто и пълнен с трюфели, калкан с домати и зелен пипер, хрупкави кюфтета от скариди, маслини от Елвас, пъпеш от Рибатехо, португалско сирене, пудинг, десерт от сладък лимон, пастички и марципанови сладки от Алгарв. Сирина опита всичко, като се хранеше с обичайния си апетит. Бо пи повече, отколкото яде, а през цялото време се усмихваха един на друг и си разменяха целувки през малката масичка.