Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
— И не отсядаш при чичо ти?
— Не винаги. — Бо се въздържа да уточни, че не отсяда при Деймиън, когато води със себе си жена…
— Стаите ви са готови, милорд — каза дребният безупречно облечен управител, когато ги настигна и със замах отвори вратата. Хотелът винаги резервираше двата източни апартамента за най-почитаните си гости. — Повикахме доктора. Носим гореща вода и ако милорд желае нещо за ядене, което ще се хареса на дамата, готвачът ще започне да го приготвя.
— Няма значение какво ще сготви, Рамос. Дамата има космополитно небце — отвърна Бо с момчешка усмивка, отправена към Сирина.
— И как не, когато от четири часа не съм яла — прошепна тя.
— Обстоятелство, което ще се постарая да поправя — отвърна Бо с топъл поглед. — Искаш ли нещо друго, освен храна, преди всички тези хора да са си тръгнали?
В стаята беше пълно с камериери, които дърпаха пердетата, оправяха възглавниците, пълнеха каните, поставяха вази със свежи цветя в приемната и спалнята и подреждаха фруктиери и сладкиши, за да са привлекателни за окото.
— Милорд, вие сигурно сте много важен гост — пошегува се Сирина с поглед, който обхождаше множеството слуги. — Разбирам, че трябва да положа големи усилия, за да угодя на един толкова важен мъж.
— По този въпрос нямам оплаквания, скъпа — прошепна той. — Това е всичко — каза Бо на хотелиера, който се суетеше наблизо. — Дамата има нужда от малко почивка. — Той погледна Сирина с въпросителен поглед. — И малко вода за ваната?
Тя кимна.
— Веднага — заяви Бо.
— Да, милорд, разбира се — отговори изрядното човече, а после плесна с ръце и всички излязоха от стаята.
— Ще трябва да изхвърлим тази рокля — отбеляза Бо, докато минаваше от приемната в стаята и погледът му се спря на разкъсаната дреха.
— Багажът ми! — възкликна Сирина, която си спомни защо Бо беше отишъл на доковете.
— Ще го донесат тук. Но първо трябва да махнем тази рокля.
И двамата се направиха, че не забелязват кървавите петна. Сирина му позволи да й съблече роклята и после не възрази да я настани в леглото и да я погали след това толкова силно преживяване.
— Веднага се връщам — каза Бо и сложи чинийка със сладкиши близо до нея. — Вино или вода? — попита той с две гарафи в ръка. Кимна в знак на одобрение, когато тя избра вино, защото алкохолът щеше да я отпусне. Бо сгъна дебелата синя рокля и постави звънеца до нея. — Ако имаш нужда от нещо, четиридесет човека ще ти го донесат. Само не мърдай, този път наистина ти говоря сериозно.
— Научих си вече урока, сър — каза Сирина с престорено смирение.
— Х-м — прошепна той, без да е сигурен дали човек или Бог някога щяха да успеят да обуздаят волния дух на Сирина Блайд.
Младият мъж излезе от апартамента, нареди роклята да бъде изхвърлена, даде указания на управителя за багажа на Сирина, провери какво беше станало с младия войник и се разпореди за още няколко неща, които щяха да си осигурят удобството на Сирина… Въпреки че се върна бързо, той не я намери в леглото, беше седнала на една градинска пейка на малката оградена тераса.
— Като дете сигурно си била много малка — каза Бо, застанал на прага. Погледът му бавно се плъзгаше по пленителната картина на изкусителното й тяло, облечено само в блуза и фуста. — Мислех, че ще си останеш в леглото.
— Слънцето е прекалено хубаво, за да стоя вътре. Не е ли чудесна тази топла градинка? И за твоя информация, наистина бях много малка. Татко ми казваше „моята малка дивачка“.
Той вдигна вежди.
— Не бих се досетил.
— Винаги съм била независима.
— Още една изненада — проточи той.
Тя сбърчи нос.
— Направо щеше да си умреш от скука, ако бях послушна, признай си.
— Признавам си, скъпа, че носиш със себе си повече от нормалната доза вълнение. — Не му се случваше често да убива човек, независимо дали си заслужава или не.
В очите й изведнъж се появиха сълзи, а шокът от скорошните събития проблесна в съзнанието й.
— О, Боже — прошепна тя и затрепери, — младият войник наистина ли е мъртъв?
— Не, жив е — каза Бо и бързо се приближи до нея. Взе я на ръце, привлече я към себе си и нежно я целуна по разтрепераните й устни. — Утре можем да идем в болницата и да го видим, ако искаш.
Сирина въздъхна с голямо облекчение и се отпусна на врата му.
— Чудесно — прошепна тя, макар че все още трепереше.
— Слагам те да спиш и без възражения — строго каза той и се запъти към леглото.
— Да, сър. — Отговорът й заглъхна в рамото му.
— От теб не се изисква постоянно да си смела — отбеляза Бо, отмести завивките и я сложи на леглото. — Аз ще се погрижа за теб. — Той придърпа юргана и го пъхна под брадичката й.