Светкавично бягство
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаела Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светкавично бягство». Краткое содержание книги:
Ларсън беше заместник-шериф, а не полицай и реши да изясни това, преди да е изгубил контрол над ситуацията. Сестрата бе облечена в доста широка медицинска униформа, която без съмнение криеше гърди с размерите на континентален шелф, и талия, широка колкото детски обръч. Носеше медальон със свети Кристофър на шията си. Дишаше през устата, откъдето едва се показваха ред бели зъби. Тя отмести очи и спря суровия си поглед върху Ларсън.
— Познаваме ли се?
Въпросът не бе чак толкова неуместен. Много хора му бяха казвали, че има нещо общо с Харисън Форд, и в бързината човек можеше да се припознае с известната филмова звезда. Ларсън бе положил доста труд да открие тези прилики в себе си, но за съжаление не бе успял. Жената обаче не го каза, за да предизвика разговор, а по-скоро с обратната цел; беше доста праволинейна.
— Трябва ми адресът на Алис Стивънсън.
Служителката възропта:
— Знаете ли колко е трудно с този недостиг на хора? Той видя името й, изписано на стикера, закачен над рафта, и каза:
— Госпожо Ратмур, нуждая се от вашето съдействие. — Изчака загриженият й поглед да отмине, след което продължи по-тихо: — Провеждам федерално разследване. Няма да споменавам неща като биотероризъм и национална сигурност. — Незабавно спечели вниманието й. — Защото не сте упълномощена да получавате подобна информация, но нека ви кажа, че малко помощ и съдействие от ваша страна няма да са ни излишни, а и не вярвам, че бихте искали след време, когато се връщате към този момент, да разказвате на приятелите си как не сте реагирали навреме и как по ваша вина са загинали хора.
— Нямаме адрес в системата — отвърна му тя. — Но мога да ви кажа следното. Алис няма много приятели. Тя е малко странна, ако ме разбирате. Имам предвид следното: кой нормален човек, с пари като нейните, се вози на автобус? А и външността й… лекарите се навъртат около нея непрекъснато, но тя не им обръща и капка внимание. Има слухове, че… си падала по други жени и… такива работи. Не че това не е нормално, но няма много такива наоколо. Не че взимам нечия страна, не ме разбирайте погрешно. Но тя има и малка дъщеричка… Пени. Двете са неразделни.
Устата на сестра Ратмур продължаваше да се движи, думите се отделяха една след друга, но Ларсън вече не слушаше. Молбата, която Хоуп бе заявила за втори човек, който да се включи в Програмата, се отнасяше за дъщеря й, а не за съпруг или любовник. Почти автоматично запълни всички празнини, произтекли от това недоразумение. Той обмисли последователността на събитията. Господи! Може би Хоуп бе избягала от Програмата заради дъщеря си. Нашата дъщеря?
Ларсън почувства, че сърцето му се разигра, сякаш всеки момент ще изскочи, и зададе следващия си въпрос:
— Дъщерята. Пени… Споменахте ли баща? Бавачка? Кой се грижи за нея по време на работа?
Ратмур кимна с разбиране и наведе голямата си глава:
— Занималнята е в мазето на детското отделение. Не е много лесно да се намери. Ще трябва да попитате.
Когато вдигна очи, сестрата видя само гърба на Ларсън и затварящите се зад него врати.
14.
Паоло бе обяснил правилата на бледата и трепереща зад волана жена. Вече бе напъхал в джобовете си всичките пари, кредитни карти и шофьорски книжки, които бе открил в чантите на трите жени, а останалото беше изсипал в краката си. Тя добре разбираше намеренията му.
Внезапно намали.
— Ето тук я оставих.
— Отбий!
Изцъклените й очи и треперещите пръсти не издаваха по никакъв начин, че го е чула. Въпреки това колата се отби до бордюра и спря.
— Най-лесното, което мога да направя, е да те убия, да те пъхна в багажника и да открадна колата ти — започна той, при което тя се сви и пребледня още повече. — Но ти си учителка, а аз обичам децата. Така че ще те пусна, ако това наистина е мястото. Тук ли е?
Тя кимна.
— Добре, тогава карай у вас, заключи вратата, изключи телефона си и не говори с никого. Утре сутринта ставаш, отиваш на работа и вършиш ежедневните си глупости. Мислиш ли, че можеш да се скриеш от мен?
Уплашената до смърт жена енергично поклати глава.
— Твоята Алис Стивънсън си играе на криеница през последните шест години и виж докъде я докара. Имай го предвид.
Тя кимна и продължи да стиска волана.
Отначало Паоло реши, че е бил достатъчно убедителен, но после съобрази ситуацията и проследи погледа й към тротоара на следващата пресечка.
Хвърли още един поглед към жената, а след това забеляза хубавото русо момиченце, изправено пред входа на сградата, в която бе вперило поглед.