Наследството на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на завоевателите». Краткое содержание книги:
— О, здравей, синко.
Трр-гилаг подскочи и се обърна към гласа. Майка му Трр-пификс-а стоеше коленичила в малката градина до къщата, почти невидима в здрача.
— Здравей, майко — каза той, като се взираше в нея и чакаше зениците му за нощно виждане да се разширят. Тя изглеждаше добре — няколко цикъла по-възрастна, отколкото я помнеше, но силна и енергична. — Извинявай, не те видях в тъмното.
— Всичко е наред. Не, няма нужда — отклони тя ръката на Трр-гилаг, който се опита да й помогне да се изправи. — Мога да се справя. Извинявай, ако съм те стреснала. И аз те забелязах чак когато почука. Исках да засея последните семена преди да се стъмни. Страхувам се, че нощното ми зрение вече не е такова, каквото беше навремето. Да не говорим за слуха.
— Следващия път, когато идвам толкова късно, ще свирна — пошегува се Трр-гилаг, като леко опря език в бузата й. — Какво садиш тази година?
— Предимно цветя — отговори тя, хвана го за рамото и му върна целувката. — И малко зеленчуци. Домашно отгледаната продукция винаги е по-добра от купешката, нали? Майчице, сигурно изглеждам ужасно. Извинявай, не знаех, че ще дойдеш.
— Опитах се да ти пратя съобщение — каза Трр-гилаг и погледна внимателно майка си. — Свързочникът ми каза, че не си го приела.
— Вече не говоря със старейшини — с равен глас каза Трр-пификс-а. — Ял ли си?
— А… не, не съм — намръщи се Трр-гилаг. — Защо не говориш със старейшини?
— Е, тъй като си намерил време да дойдеш, ще трябва да ти създам работа. Ще ти разкажа след вечеря, докато почиствам. Ела — подкани го Трр-пификс-а. — Ще ти покажа кухнята.
По време на вечерята Трр-гилаг се чувстваше доста неудобно. От една страна, се радваше да се наслади на топлината на домашния уют заедно с майка си след дългите цикли, когато той обикаляше познатия космос, изучавайки другопланетните раси и артефакти. Но въпреки опитите си да се отпусне, не можеше да пренебрегне напрежението в основата на езика си. Трр-пификс-а беше и същевременно не беше неговата майка. Беше се променила по начин, който Трр-гилаг не можеше да схване.
Тя не спомена нищо. И точно това го объркваше най-много. Всеки негов опит да започне темата за старейшините — всеки намек защо се е преместила от къщи и се е заселила до едно малко чуждо село — биваше моментално отклоняван от поредния поток новини за далечни братовчеди и приятели.
Седяха, хранеха се и говореха… и едва когато вечерята беше към края си, Трр-гилаг разбра, че майка му изобщо не игнорира темата. Просто я отлагаше.
До този момент.
— Е — каза Трр-пификс-а, като остави приборите и бавно стана от стола си. — Чудесно беше, Трр-гилаг. Благодаря ти. Доста добре си се научил да готвиш по експедициите си.
— Всъщност ще се изненадаш, ако разбереш как се опитваме да се избавим от готвенето. — Трр-гилаг заобиколи масата и я хвана за ръката. — И трапезата естествено страда от това. Защо не отидеш в дневната и не ме изчакаш, докато измия съдовете?
— Съдовете могат да почакат — тихо и сериозно каза Трр-пификс-а. — Хайде да седнем заедно, синко. Трябва да поговорим.
Дневната беше два пъти по-малка от дневната в старата им къща.
— Малка е, нали? — коментира Трр-пификс-а, като се оглеждаше, докато се отпускаше в едно от креслата. — Нищо общо с къщата, където ви отгледах с брат ти. Или с онази, в която израснах и аз самата.
— Размерът на къщата не е важен — каза Трр-гилаг. — Стига да си щастлив.
— Щастлив. — Трр-пификс-а погледна надолу към ръцете си. — Да. Сигурна съм, че си говорил с брат си. И с… други. Какво ти казаха те?
— Абсолютно нищо. Научих, че си се преместила едва преди няколко завъртания.
Тя отново го погледна и той почувства как езикът му се вкочанява. Започваше се.
— Много е просто, Трр-гилаг — меко каза тя. — Стигнах до заключението — и решението, — че не искам да стана старейшина.
Трр-гилаг я гледаше и сърцето му лудо заби. В стаята стана неестествено тихо. Наистина ли бе казала онова, което бе чул?
— Не разбирам — успя да произнесе най-накрая той.
Тя леко се усмихна.
— Кое по-точно? Старейшинството или нежеланието ми да го приема?
— Радвам се, че не го приемаш така драматично — каза той и думите му го зашеметиха. — Майко, какво ги приказваш, в името на всички осемнадесет свята?
— Моля! — вдигна ръка Трр-пификс-а. — Моля. Това не е някаква гениална идея, която ми е дошла в главата нощес. Нито пък е продукт на болно съзнание. Това решение се оформяше постепенно, след много обмисляне, наблюдения и медитация. Най-малкото, което можеш да направиш, е поне да ме изслушаш.
Трр-гилаг бавно пое дъх, като се мъчеше да успокои опашката си. Нищо чудно, че Трр-мезаз не искаше да говори на тази тема по линията.