Наследството на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на завоевателите». Краткое содержание книги:
Клнн-вавги изсъска презрително.
— Вече получих подобно предложение. Казах на говорителя Квв-панав, че не съм готов за подобен пост и че не го желая.
— Вашата лоялност е достойна за възхищение, втори командир. Както и това, че съзнавате качествата и опита си. — Езикът на Дклл-кумвит трепна. — За съжаление, говорители като Квв-панав никога не се спират пред дреболии като разумните решения например, за да постигнат целите си. Не искам да обидя клана ви, втори командир.
— Не го приемам по такъв начин, върховен командир — увери го Клнн-вавги. — Не храня илюзии относно чистотата и благородството на политиците, включително и на онези от собствения ми клан.
— Кои са основните доводи на Дхаа’рр? — попита Трр-мезаз. — На първо място, че не е трябвало да поставям пирамидите извън охранявания район ли?
— Предимно това — отговори Дклл-кумвит. — Освен това ви обвиняват, че след залавянето на резена на Прр’т-зевисти не сте взели никакви — или почти никакви — мерки за връщането му.
— Случайно да са забелязали, че моите собствени старейшини ме посъветваха да се въздържа? — възрази Трр-мезаз. — Да не говорим, че резенът на Прр’т-зевисти щеше да бъде унищожен при една атака от наша страна.
— Или че самият Прр’т-зевисти през цялото време е имал възможност да се завърне в родовия си храм? — добави Клнн-вавги. — Смятам, че самият той също е виновен за онова, което му се е случило.
— Както вече отбелязах, втори командир, не става дума за логика, а за политика — спокойно каза Дклл-кумвит. — Дойдох тук само да ви предупредя какво е положението. Каквито и ходове да са предприети, те са насочени срещу командир Трр-мезаз. Справянето със ситуацията оттук нататък е изцяло в негови ръце.
— Благодаря ви за предупреждението, върховен командир — каза Трр-мезаз. — Ще направя всичко възможно нищо от това да не попречи на нормалното протичане на операцията тук.
— Сигурен съм в това, командир. — Дклл-кумвит махна към окачената на стената карта. — Така. Някакъв резултат от търсенето в района северно от селището?
— Засега не — каза Трр-мезаз. — Старейшините приключиха с повърхността и продължиха търсенето под земята.
— Трудна работа, дори за старейшини — коментира Дклл-кумвит. — Винаги има малки досадни частици руда, които им пречат. Предполагам, че са проучили скалите и дърветата?
— Да — кимна Трр-мезаз. — Доста подробно.
— Хм. — Дклл-кумвит продължи да разглежда картата. — Наистина ли смятате, че онзи отряд се е опитвал да се добере до нещо?
— В противен случай не бих заповядал претърсване на района — отговори Трр-мезаз.
— А ако не намерят нищо?
— Тогава ще ви помоля за разрешение да преместя пирамидите другаде и ще продължа търсенето. Каквото и да е онова нещо, явно за хората-завоеватели то е важно. Не бих го приел по друг начин.
— Е, надявам се да сте прав — каза Дклл-кумвит. — Успехът може да се окаже изключително важен. Не само от военна гледна точка.
Трр-мезаз кимна. Един значителен успех, дължащ се на разположението на пирамидите, би бил много убедителен аргумент срещу политическите противници.
— Разбирам, върховен командир. Ако там има нещо важно, ще стигнем до него преди хората-завоеватели.
— Добре. — Дклл-кумвит се изправи. — Най-разумно е да се върна на „Повелителен“ и да ви оставя да си вършите работата. Никога не можеш да знаеш кога врагът ще атакува отново, а не бих понесъл да стоя тук с вързани ръце, докато корабите ми се сражават.
Той посегна към зумера, но спря.
— Още едно нещо, командир. Получих отговор от върховното командване на молбата ми за подкрепления. Отказаха ми.
Трр-мезаз и Клнн-вавги се спогледаха.
— Напълно?
— Всичките ми искания — потвърди Дклл-кумвит. — Никакви нови кораби за мен и никакви сухопътни подкрепления за вас. И никаква летателна техника.
Трр-мезаз се намръщи. Дотук с плановете за атака срещу базата в планината, поне засега. В експедиционния корпус бяха включени само два тежки бомбардировача — едва една десета от необходимия за подобно нападение брой. Дклл-кумвит остро бе възразил срещу това решение, но протестите му бяха пренебрегнати от винаги стиснатите стратези от върховното командване. Резултатът беше неизбежен — и двата бомбардировача бяха унищожени още през първия тентарк на нападението.