Законът на Устър

Вратата се затвори. Потънах в освободеното от нея кресло и попих челото си.

— Е, поне това свърши — с благодарност изрекох аз. — Джийвс, тя понесе удара по-леко, отколкото очаквах. Ловните дружинки възпитават достойни дъщери. Но колкото и вирната да бе главата й, очевидно го понесе тежко и брендито й дойде добре. Между другото, доста време ти отне да го донесеш. Санбернарски пес би се справил два пъти по-бързо.

— Да, сър, извинете. Задържа ме разговорът с господин Финк-Нотъл.

Седях, потънал в размисъл.

— Знаеш ли, Джийвс, идеята на леля Далия да сложим юзди на Споуд никак не е лоша. В основите си е непоклатима. Ако Споуд е заровил труп, а ние знаем къде е, без съмнение заплахата откъм него ще бъде сведена до нула. Но ти твърдиш, че не знаеш нищо.

— Да, сър.

— Съмнявам се, че има нещо за знаене. Има хора, за които от пръв поглед можеш да кажеш, че играят играта по правилата и не вършат неща, които не се вършат. Опасявам се, че Родерик Споуд е техен изтъкнат представител. Не мога да допусна, че дори най-енергичното разследване би разкрило за него нещо по-грозно от мустаците му, а светът очевидно не възразява срещу тях, иначе не би ги носил.

— Съвсем вярно, сър. Все пак може би си струва да поразпитаме.

— Да, но къде?

— Сетих се за „Ганимед младши“, сър. Това е клуб за лични прислужници на високопоставени господа и се намира на Кързън Стрийт. Негов член съм от няколко години. Личният камериер на изтъкнат джентълмен като господин Споуд положително също е член на клуба и без съмнение е поверил на секретаря достатъчно изчерпателен материал, който да бъде вписан в клубната книга.

— Ъ?

— Съгласно правило единайсет всеки нов член е длъжен да предостави на клуба пълни сведения относно работодателя си. Това не е само развлекателно четиво. То служи и за предупреждение на членовете да не постъпват на работа при господа, които не са на висотата на идеала.

Ужасна мисъл процепи главата ми и аз подскочих в креслото.

— И какво се случи, когато ти се присъедини към клуба?

— Сър?

— Разказа ли им всичко за мен?

— О, да, сър.

— Как, всичко? И случката, когато старият Стоукър ме преследваше и трябваше да се намажа с боя за обувки, за да не ме познае?

— Да, сър.

— И как взех лампиона за крадец след рождения ден на Понго Туисълтън?

— Да, сър. Членовете обичат да четат подобни неща в дъждовните следобеди.

— Обичат, а? Я си представи, че някой дъждовен следобед ги прочете и леля Агата? Това не ти ли е минавало през ума?

— Вероятността госпожа Спенсър Грегсън да получи достъп до клубната книга е минимална.

— Дано. Но някои скорошни събития под този покрив би трябвало да ти отворят очите за методите, чрез които жените получават достъп до книги и тефтерчета.