Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
Тя махна с ръка към трупа.
— Може да са някакви протези, поставени да удължат зъба...
Дори сега отказваше да повярва, търсеше някакво успокояващо обяснение, както бяха правили толкова много други преди нея. Но за разлика от тях тя се наведе напред, без да чака потвърждение или утеха. Повдигна по-високо горната устна.
Рун очакваше очите ѝ да се разширят от ужас. Ала вместо това тя смръщи вежди и заразглежда с жив интерес.
Изненадан за пореден път, Рун я загледа с не по-малък интерес.
Коленичила до тялото, Ерин се мъчеше да намери обяснение за онова, което лежеше пред нея. Имаше нужда да разбере, да открие смисъл в цялата тази кръв и смърт.
Отчаяно прехвърли наум културите, в които хората точеха зъбите си. В пустинята на Судан младежите наточваха резците си като бръсначи — беше част от ритуала за възмъжаване. У древните май изпилените зъби са били белег за знатен произход. В Бали изпиляването все още беше действащ ритуал, бележещ прехода от човек към животно. На всеки континент имаше подобни практики. Абсолютно на всеки.
Но това бе нещо различно.
Колкото и да ѝ се искаше да е другояче, тези зъби не бяха наточени с инструменти.
— Докторе, говори — подкани Джордан и се наведе над рамото ѝ. Напрегнатият му глас отекваше силно в ограниченото пространство. — Кажи ми какво мислиш.
Тя се помъчи да запази тона си безстрастен, както заради самата себе си, така и заради него. Ако изгубеше самообладание, можеше никога вече да не дойде на себе си.
— Кучешките зъби са здраво вкоренени в горната челюст. Виж как са удебелени гнездата в основата им.
Джордан прескочи купчина отломки и застана между нея и свещеника. Ръката му легна върху оръжието.
— Ще ти повярвам.
Тя му отвърна с окуражаваща усмивка — поне така се надяваше. Като че ли не се получи, защото лицето му си остана напрегнато.
— Какво означава това? — попита той.
Ерин се изправи, за да се отдалечи колкото се може повече от зъба, който бе докосвала допреди малко.
— Подобни зъбни корени са характерни за хищниците.
Отец Корза отстъпи настрани. Дулото на Джордан се насочи към него.
— Джордан? — Тя застана до него.
— Продължавай. — Той гледаше свещеника, сякаш очакваше да я прекъсне, но онзи стоеше неподвижно. — Интересна работа, нали, падре?
Ерин се загледа в прашното кафяво лице в прахта. Приличаше съвсем на човешко, също като нейното.
— Челюстта на лъва упражнява натиск от четиресет килограма на квадратен сантиметър. За да издържи на подобно натоварване, костта на кучешките му зъби е по-твърда и дебела, също като на тези.
Джордан прочисти гърлото си.
— Значи искаш да кажеш, че тези зъби не са просто някаква екстравагантна мода, а естествени?
Тя въздъхна.
— Не мога да намеря друго приемливо обяснение.
На слабата светлина на фенерчето Ерин видя шока, изписан по лицето на Джордан, както и страха в очите му. Тя също беше уплашена, но нямаше да позволи чувствата ѝ да вземат превес. Вместо това се обърна към мълчащия свещеник в търсене на отговори.
— Нарекохте ги стригои, така ли?
Лицето му се беше превърнало в неразгадаема маска от сенки и тайни.
— Тяхното проклятие има много имена. Вриколакас.[3] Асема. Даханавар. Те са напаст, позната в миналото във всяко кътче на света. Днес ги наричате вампири.
Ерин се дръпна назад. Дали споменът за този ужас не беше в основата на ритуалното изпиляване на зъбите като някаква зловеща мимикрия на истински ужас, забравен в модерната епоха? Забравен, но не и изчезнал. По гърба ѝ сякаш се плъзна леден пръст.
— И вие се борите с тях? — Скептичният глас на Джордан прокънтя в гробницата.
— Да — тихо и спокойно отвърна свещеникът.
— И какво ви прави това, падре? — Джордан разкрачи леко крака, сякаш очакваше схватка. — Нещо като командос на Ватикана ли?
— Не бих използвал подобни думи. — Отец Корза скръсти ръце на гърдите си. — Аз съм просто свещеник, смирен Божи слуга. Но за да служа на светия престол, аз и някои други братя сме обучени да се борим с тази напаст, така че — да.
Ерин искаше да зададе безброй въпроси, но най-вече онзи, който не ѝ даваше покой откакто свещеникът беше влязъл в гробницата и бе казал първите си думи.
„Църквата има по-стари претенции към това, което се намира в тази крипта.“
Изведнъж се зарадва, че между нея и него стои войник. Ерин загледа окървавената фигура над рамото на Джордан.
— По-рано попитахте за някаква книга, която очаквахте да е скрита тук. Затова ли бяхме нападнати? Затова ли сме затворени в гробницата?
Лицето на свещеника стана непроницаемо. Той погледна нагоре към тавана, сякаш търсеше насока свише.
3
Същество кръвопиец от гръцкия фолклор, имащо същите особености като традиционния вампир на Балканите; от името му идва южнославянското „върколак“. — Б. пр.