Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
— Ей — прошепна той, докато нерешително, сякаш страхувайки се да не изплаши чудото й показваше с ръка. — Погледни! Какво е това?
— Това ли? — Мета беше невъзмутима. — Стандартна дистанционна камера от „Арго“.
Язон само дето не подскочи от радост като хлапак. Искаше му се да извика „Тука сме-е-е. Чувате ли ни-и? Виждате ли ни-и?!“ Което, разбира се, щеше да е много глупаво, защото камери от подобен тип не са снабдени с предаващи устройства и диалог нямаше да се получи. А ако все пак ги видят, ще е достатъчно само да си стоят на мястото и да чакат.
— Как мислиш — попита Мета, която си мислеше за същото, — дали вече са ни намерили?
— Едва ли — тъжно каза Язон.
Той най-сетне съумя да прецени ситуацията трезво.
— Камерата е спусната тук на мономолекулярна нишка, която по принцип не пропуска никакви сигнали, а обикновеният радиосигнал не би преодолял металната обвивка на астероида и хиперледа.
— Защо тогава са я спуснали?
— Не знам, Мета, не знам, но най-важното е, че те продължават изследванията, опитват се да ни спасят! Изглежда, не всичко е загубено. Имаме още време, ще отложат взрива.
— Ако успеят — мрачно проговори Мета, като разглеждаше черното петънце на камерата над главите им. Изведнъж рязко се обърна към Язон: — Чакай! Казваш, че мономолекулярната нишка не пропуска никакви сигнали. Съвсем никакви ли? Нали може просто да бъде дръпната.
— Мета! — възхити се Язон. — Ти както винаги си на ниво. Наистина, всичко гениално е просто. Само че как ще се доберем до тази нишка?!
— Ще доближим с катера — тъжно се пошегува Мета.
— Изключено е — каза Язон. — Щом вратата се е затворена, вероятно сме лишени от тази възможност.
— Тогава ще застанеш на раменете ми и двамата едновременно ще подскочим. Давай да опитаме.
Язон още веднъж прецени височината и констатира:
— Няма да стане!
Двамата се замислиха дълбоко. Нямаха пистолет, който изстрелва с въже с куки, да обстрелват камерата с обикновени куршуми нямаше смисъл — едва ли някой щеше да разбере какво се е случило. Освен ако направят от дрехите си връв примка и да я хвърлят дотам…
— Измислих! — възкликна Язон. Твоят плазмен пистолет е малък реактивен двигател. Целият заряд може би ще стигне. Мета, ти никога ли не си се занимавала с акробатика?
— Как да не съм? Животът на Пир си е цяла акробатика.
„Ако камерата записва — помисли Язон, — след време ще е доста забавно да гледаме този смъртоносен номер.“
Те се сплетоха в невъобразима поза и ако се говори на цирков жаргон, Мета като по-силен партньор изпълняваше ролята на „долния“. Именно към нейния пояс прикрепиха реактивния „двигател“. Стиснала с дясната ръка пистолета, а с лявата обгърнала Язон, тя с всички сили се стараеше да не измести центъра на тежестта от вертикалната ос. Язон помагате, колкото можеше. Разбира се, движението нагоре на тази хитроумна човешка ракета не беше много равномерно и праволинейно, но все пак нещо се получаваше.
„Още половин метър, още мъничко!…“ — молеше се наум Язон със стиснати зъби. Трябва да успеят, друг шанс няма да имат…
Да! Той се вкопчи в невидимата нишка с ръката, на която бе надянал специална ръкавица, надигна се, хвана се с другата и в този момент зарядът свърши. Мета хвърли ненужното вече оръжие и пръстите й едва не пропуснаха да сграбчат прикрепената здраво камера.
— Е, ще се покатерим ли нагоре? — запита изпълнена с решимост Мета, когато се издигнаха достатъчно, за да се закрепят около нишката. И двамата умееха добре да се катерят по въже, но лошото бе, че това не беше точно въже. Острата нишка не можеше да среже само специално обработената повърхност на ръкавиците и обувките, а останалата част от скафандъра при евентуално невнимателно движение можеше да бъде повредена.
— Почакай — каза Язон. — Нека първо да предадем съобщение.
И като отмери интервалите така, че там, отгоре, да различат плавното от рязкото подръпване, той предаде първо традиционното „SOS“. Минаваха минута след минута, а отговор нямаше. Затова пък излезе вятър и започна леко, но неприятно да ги разлюлява.