Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
И ние почти бяхме решили тази задача, когато се случи непредвидимото… Масова психоза. Моите безсмъртни приятели се избиха един друг. На някакъв етап добавката на чуждородни материали в организма беше превишила критичната маса и експериментът се провали. В тази бъркотия оцелях само аз. Оцелях и се върнах.
Солвиц замълча за известно време и като че ли за да запълни паузата, измъкна от джоба си дълга зловеща пура, просташки отхапа крайчеца й и запали… от палеца си, чийто връх присветна с ярък оранжев пламък.
В същата секунда изчезнаха и палецът, и пурата. Неочакван изстрел ги отнесе заедно с главата на доктора.
Язон, да си признаем, искрено се бе увлякъл от разказа, а като видя пурата, инстинктивно бръкна да потърси своя пакет с цигари и за момент изпусна от поглед Мета. За не повече от секунда. А на пирянците повече не им трябва, за да вземат решение и да открият огън.
— Какво направи?! — Язон ужасен се обърна към нея.
— Това не е човек — прошепна Мета. — Това е андроид.
От шията на доктор Солвиц бавно изтичаше жълтеникава маса — нещо средно между гной и яйчен жълтък, а черните останки от взривената глава подозрително димяха на пода. Мета беше права. Само че трябваше ли да се действа така прибързано?
— Да бягаме — прошепна тя, понеже Язон все още беше застинал в поза на будистки монах.
Той не разбираше от кого и накъде трябва да бяга, но реши да се подчини. Мета толкова пъти го беше спасявала от сигурна смърт, а и тук, на Солвиц, се беше проявила като по-съобразителна от него.
— Да бягаме — съгласи се Язон.
И когато затваряха след себе си вратата в далечния край на залата, избран предвидливо от Мета, през главния вход вече нахлуваха въоръжени андроиди с очевидно агресивни намерения.
Каквото и да се говори, на пирянската интуиция можеш да си довериш. Пътят, избран от Мета се оказа абсолютно правилен. Попаднаха в някакви сервизни помещения — слабо осветени, затрупани с прашни боклуци и отделени едно от друго с масивни стени от бункерен тип. Вратите бяха отворени в различна степен, но ясно личеше, че не са използвани отдавна. Тежките панти скърцаха и се превъртаха мъчително, за Язон, разбира се. Мета без усилие затвори три врати поред, а освен това успя да завърти ръждясалите щурвали, като с това блокира примитивните брави. А последната врата направо завариха за касата с помощта на плазмения пистолет и забавиха преследвачите си още няколко минути. Разбира се, готвеха се и за обкръжаване. Нямаше нищо по-просто от това преследвачите им да се обадят по местната връзка и да изпратят насреща им друга ударна група, ясно беше, че имат достатъчно андроиди. Но Язон интуитивно усещаше, че обкръжаване няма да има.
Цялата тази планета приличаше на отдавна заяждащ механизъм. Отделни блокове още работеха, но като цяло връзките бяха нарушени, управлението буксуваше. Още повече, след като пръснаха мозъка на главния андроид… Ако той е бил главният, разбира се.
Тяхното пътешествие през изоставените складове свърши в почти тъмна стая, която нямаше друг видим изход. Задънена улица? Пореден капан? Може би. Но преди това всички стени трябваше да бъдат огледани с фенерче. Възникна естествена пауза.
— Защо го уби? — реши да изясни Язон като начало. — Толкова интересни неща разказваше.
— Първо, не го убих, а го извадих от строя. Второ, не е чак толкова интересно да се слушат тези бълнувания, записани от някого в изкуствена памет. Трето, пурата в ръката му подозрително приличаше на оръжие. За разлика от меча, който беше само за отвличане на вниманието ни. И накрая, четвърто, мисля, че истинският доктор Солвиц е някъде тук. И колкото повече от гвардейците му изтрепем, толкова по-скоро ще се реши на контакт.
— Странна мисъл, Мета, ако доктор Солвиц е зъл гений, а значи наш враг — то защо му е контакт?