Безумна луна

Тя ме поведе по коридора към друга спалня, този път напълно обзаведена.

— Ела тук — каза тя и се доближи до нощното шкафче.

Застанах до нея и тя ми подаде снимка на подчертано красив мъж на средна възраст, с тъмен тен на кожата и мършави остри черти на лицето. Той беше усмихнат.

До него на снимката стоеше жената с кехлибарените очи, която бях видял заедно с групата «Алфа» в универсалния магазин. Тя също се усмихваше. Зъбите и бяха съвсем бели и равни и с тъмната си кожа и пепелява коса подхождаше много добре на мъжа до нея. Прехапах устни и се опитах да помисля.

— Това е Харли Макфин — каза Мърфи. — Отговаря на снимката на шофьорската му книжка. Все още не сме идентифицирали жената до него. — Тя ме погледна критично. — Отговаря на описанието, което ти даде за жената в универсалния магазин. Която ни проследи на връщане от местопрестъплението в «Роузмонт». Тя ли е?

Кимнах.

— Да, това е тя.

Мърфи също кимна, взе снимката и я остави обратно на нощното шкафче.

— Последвай ме — каза тя отново и тръгна.

Погледнах след нея. Какво и ставаше на Мърфи? Толкова ли е разстроена от сцената с убийството? Поклатих глава, все още слисан от всичко, което бях видял, и от новите факти, които се блъскаха в главата ми.

— Мърфи, почакай — казах аз. — Спри за малко. Какво ти става?

Тя въобще не ми отговори, само ми хвърли един поглед през рамо и продължи. Забързах се, да я настигна.

Поведе ме към подземието по нещо, което приличаше на тясна спираловидна стълба за прислугата. Минахме през някакъв склад и тя бутна една тежка стоманена врата, която водеше към малка тъмна стая, изцяло от бетон и без друг изход. В нейния център имаше друг троен пръстен за призоваване, но един от неговите символи беше направен от сребро и беше вкопан в бетонния под. Къси пръчици от някакъв материал, който съдържаше обсидиан и сребро, бяха разположени по втория кръг, придавайки на пръстена особено голяма сила, когато е бил функциониращ.

Но символите бяха обезобразени, счупени и откъснати. Части от критичния вътрешен кръг бяха изтръгнати от пода и просто липсваха. Пръстенът не действаше и беше безполезен — но цял би могъл да задържи Харли Макфин, когато се превърне в звяр. Стаята беше затвор, създаден от самия него, в който да укротява зараждащия се бяс.

Някой преднамерено беше разрушил пръстена, правейки затвора безполезен.

И в този миг разбрах какво е искала Ким Дилейни от мен. Тя трябва да е познавала Харли Макфин, вероятно покрай природозащитната си дейност. Научила е за проклятието му и е поискала да му помогне. След като аз и отказах подкрепата си, тя се е опитала да пресъздаде голяма окръжност за призоваване горе, в спалнята, и да задържи вътре Макфин, когато настъпи пълнолуние. Както я бях предупредил, не е успяла. Не притежаваше познанията, необходими да се разбере по какъв начин тази конструкция действа, и заради това не е успяла да я направи ефективна.

Макфин я беше убил. Ким беше загинала, защото аз отказах да споделя с нея познанията си и не и предложих помощ. Бях прекалено сигурен в собствените си знания и мъдрост; скриването на тайната от нея беше действие на зрял и загрижен възрастен човек, който говори на любопитно дете. Не можех да повярвам, че съм бил толкова арогантен. С моята самоувереност я бях осъдил на смърт.