Безумна луна
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Досиетата на Дрезден #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Colibri
- ISBN: 9786191501281
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безумна луна». Краткое содержание книги:
Откакто през пролетта един черен маг предизвика гангстерска война за контрол върху разпространението на дрога, сътрудничеството на единствения практикуващ магьосник в Чикаго, Хари Блекстоун Копърфийлд Дрезден, с Отдела за специални разследвания на полицията е секнало, а с него и доходите му. Повече от месец основният му работодател (и близък приятел), лейтенант Карин Мърфи, не го е търсила за консултации. Дали защото е изгубила доверието му, или защото чудовищата са обявили стачка?
През есента обаче стават поредица убийства, извършени по пълнолуние, и Карин търси съдействието на магьосническия еквивалент на Филип Марлоу. На местопрестъпленията са открити следи от лапи, а жертвите са разкъсани на парчета. Върколаците съществуват ли? Върколаци, които скачат през прозорци и нападат гангстерски телохранители в недовършен строеж на увеселителен клуб. Сдъвкано тяло насред локва кръв на грубия под. И още — хексенволфи, ликантропи, лугару, термоморфи…
Полудял агент, който вади пистолет и стреля на месо. Малко в стил кунгфу, малко в стил уестърн и няколко съвсем сериозни заплахи. Дотук… нищо повече от най-обикновен работен ден за единствения истински магьосник на Чикаго. Но както винаги при срещи със създания от Небивалото, нищо не е такова, каквото изглежда. Е, защо се учудвате тогава, че Хари Дрезден не може да си намери приятелка?
— Предната вечер разговаряше оживено с жертвата. Мога да го свържа поне с един от обитателите на дома, а също и с някои… декорации тук. Арестувам го за възпрепятстване на правосъдието и за заговор за извършване на убийство. Вкарай го в колата, Кармайкъл, и ела веднага горе.
Мърфи ме бутна рязко към Кармайкъл и аз залитнах, но той ме пое.
— Да влизаме, Дентън — каза Мърфи, обърна се и пое нагоре.
Дентън ми хвърли един равнодушен поглед и я последва, приканвайки своите хора да направят същото.
Кармайкъл поклати глава и ме заведе до една от полицейските коли:
— Мамка му, Дрезден. А бях готов да се хвърля на твоя страна. Сега съм едно бито куче.
Кармайкъл отключи задната врата на колата и сложи длан на тила ми, когато се наведох да вляза.
— Пази си главата. За бога, какво ти е на ченето?
Задоволих се да седна на задната седалка и да вперя поглед напред, без да му отговарям. Кармайкъл ме огледа, след което поклати глава.
— Някой ще те закара в Центъра веднага щом осигурим мястото. Там ще можеш да се обадиш на адвоката си.
Продължавах да гледам напред, без да му отговарям.
Кармайкъл ме наблюдава още малко, след което се изправи и ме заключи в колата.
Затворих очи.
И преди ми се беше случвало да падна толкова ниско и бях преживявал събития, които ме бяха оставяли разбит и пълзящ, до степен да предпочитам да съм мъртъв. Точно така се чувствах и сега. Не защото не бях открил убиеца — и друг път съм бил побеждаван, поемал съм удари по брадичката, но се връщах в боя още на следващия рунд. Мога да отвръщам на ударите като всеки друг. Но се отвращавах от чувството, че съм изменил на приятел.
Бях обещал на Мърфи да нямам тайни от нея — и нямах. Наистина. Но бях постъпил глупаво. Трябваше да сглобя данните по-бързо и по-инстинктивно. За извинение може да ми послужи това, че едва не ми откъснаха главата в автосервиз «Пълнолуние». Или пък съм бил поразен от надникването в душата на водача на «Уличните вълци», където съм видял ясно намерението му да ме убие. Но тези извинения нямаше да оправят нещата с Мърфи. Не знаех дали нещо би могло да се оправи. Бях самотен. Чувствах се разсипан. Истинско лайно.
Почувствах се още по-зле след миг, когато погледнах през прозореца на колата и разбрах нещо, което трябваше да усетя още преди час — истинският убиец или убийците са все още някъде тук, навън.
Макфин не можеше да е виновен за всички смъртни случаи предишния месец. Две от убийствата бяха станали през нощите преди и след пълнолуние. Ако проклятието му е да озверява при пълнолуние, той не би могъл да убие както жертвите от миналия месец, така и Спайк във «Варсити» онази нощ.
От което следваше въпросът: кой е извършил тези убийства?
Нямах никакъв отговор. Ако тъмнокосата, която водеше групата «Алфа», е свързана с Макфин, може ли да е тя? Нещо подобно на вълк ме беше нападнало в изоставения универсален магазин, когато изгасна осветлението — дали е била тя? Или някой от групата? Може това да обяснява и останалите убийства.
Но ако е така, защо убиецът не ме беше довършил, докато се мотаех напълно беззащитен в мрака?
Нови и нови въпроси и никакви отговори.
Внезапно ме обзе едно странно чувство, което прекъсна напълно хода на мислите ми. Отново косъмчетата на врата ми настръхнаха. Някой ме наблюдаваше.
Огледах се. Не се виждаше никой. Всички полицаи бяха в къщата. Бях съвсем сам на задната седалка на колата с ръце, заключени на гърба. Бях безпомощен и сам и внезапно осъзнах факта, че Макфин все още не е открит и задържан. Той продължаваше да се спотайва в нощта и не може да се въздържи да не разкъса всеки, който му се изпречи.
Обля ме студена пот и погледнах през другия прозорец.
Право в чифт блестящи, диви, кехлибарени очи.
Изкрещях и се наведох настрани, повдигайки крака, за да мога да ритна, ако нещо се опита да се промъкне през прозореца на колата. Вместо това вратата се отвори и тъмнокосата жена с кехлибарени очи от универсалния магазин каза:
— Стойте спокойно, господин Дрезден, иначе няма да мога да ви измъкна.
Примигнах към нея над свитите ми колене:
— Какво?
— Да ви спася, господин Дрезден. Излезте от колата и елате с мен. Бързо, преди полицаите да се върнат. — Тя погледна покрай мен към къщата. — Нямаме много време.
— Да не сте луда? — попитах аз. — Аз дори не знам коя, по дяволите, сте вие.
— Аз съм годеницата на Харли Макфин, госпожица Уест — отговори тя. — Казвам се Тера.
Поклатих глава.
— Не мога да избягам. Ще си навлека повече неприятности, отколкото можете да си представите.
Кехлибарените и очи проблеснаха.