Безумна луна

Затворих очи и се замислих за минута.

— Добре. Хардинг идва, за да преговаря с Макфин. Хардинг е в комбина с Марконе и вероятно разговорите стават при него. Хардинг и телохранителят му са разкъсани от върколак. Следователно… Макфин е въпросният върколак?

Чонси се усмихна, което му придаде доста застрашително изражение.

— Макфин е потомък на много стар род, който води началото си от един остров, известен като Ирландия. Семейството му има забележителна история. Според легендата някога, много отдавна, в обвитото в мистерии минало, един човек, известен днес като свети Патрик, проклел неговите предци да се превръщат в диви зверове при всяко пълнолуние. Към проклятието имало две допълнения. Първото било, че то ще се наследява и ще преминава върху нов член при всяко поколение. А второто — че прокълнатият клон на семейството никога няма да измре и ще се запази до края на света.

Записах си всичко.

— И това го е сторил католически свещеник?

Чонси издаде звук на отвращение.

— Не съм отговорен за методите, които използват хората от този свят. Нито за тактиката им.

— Като имам предвид това, ще си отбележа пристрастното ти мнение. Вашите хора са правили хиляди пъти по-лоши неща — допълних аз.

— Да, така е — призна Чонси. — Но поне ние сме напълно откровени за това, какви сме и за какво се борим.

Изсумтях.

— Добре. Всичко добива смисъл вече. Макфин е от тези легендарни чудовища лугару. Опитва се да направи нещо добро в свободното си време, от което да се възползват глутниците от неговите космати събратя, но Хардинг му се изпречва на пътя. Макфин излиза на лов и го отстранява. — Намръщих се. — Само че Хардинг е последната жертва миналия месец. Можеше да се очаква, че ако той му пречи, Макфин първо него щеше да убие. — Погледнах към Чонси. — Макфин ли е убиецът?

— Макфин е убиец — каза Чонси. — Но между хората той е само един от многото и далече не най-страшният.

— Той ли е убил телохранителя на Марконе? И другите хора миналия месец?

— Нямам сигурна информация по този въпрос, Хари Дрезден — каза Чонси. Черните му очи проблеснаха. — Може би с цената на още едно име ще успея да разпитам побратимите ми и да ти дам по-точен отговор.

Намръщих се.

— Няма да стане. Знаеш ли кой уби останалите хора миналия месец?

— Знам — каза Чонси. — Убийството е един от най-големите грехове и ние държим точна сметка за него.

Наведох се в очакване напред.

— Кой е той?

Чонси изпусна един стържещ смях.

— Стига, Хари Дрезден. На първо място нашата уговорка се отнасяше само до Макфин и Северозападния проход. Освен това аз не мога да отговоря на толкова пряк въпрос и ти знаеш това. Има ограничение доколко да се замесвам в работите на смъртните.

Въздъхнах разочаровано и потърках очи.

— Добре, добре. Така е, Чонси. Какво друго можеш да ми кажеш?