Назад по линията

— Победа!

Викът „Победа“ набра мощ от хиляди гърла:

— Ника! Ника!

Теодора се смееше. Озъбеният Юстиниан се съветваше с офицери от императорската си гвардия. Сините и Зелените се устремиха към изходите от Хиподрума, следвани от радостната, крещяща тълпа, насъскана за разруха. Ние внимавахме да стоим настрана. Погледът ми откриваше и други групички предпазливи зяпачи. Знаех, че не са византийци.

Факли пламваха по улиците. Имперският затвор гореше. Затворниците бяха на свобода, тъмничарите гинеха в огъня. Гвардейците на Юстиниан се бояха от сблъсъка и само наблюдаваха мрачно отдалече. Бунтовниците струпаха наръчи дърва пред портата на Големия дворец срещу Хиподрума. И скоро пламъците обгърнаха двореца. Гореше и съградената от Теодосий „Света София“. Брадати попове, размахали безценни икони, се покатериха на чезнещия в огъня покрив и рухнаха заедно с него в разпаления ад долу. Пожарът стигна и до сградата на сената. Величава оргия на унищожението. Щом някоя ръмжаща тълпа се доближеше до нас, ние скачахме напред по линията, но не повече от десет-петнайсет минути, за да не се озовем насред огнен кръг, който още не е бил подпален в момента на прехвърлянето.

— Ника! Ника!

Небето над Константинопол чернееше от тежки пушеци, пламъци подскачаха и на хоризонта. Метаксас, чието клиновидно лице бе оцапано със сажди, а очите му блестяха от вълнение, сякаш можеше всеки миг да се отскубне от групата и да се присъедини към сеещата опустошение сган.

— И пожарникарите са заети с грабежи — подвикна ни той. — Вижте как Сините палят домовете на Зелените, а Зелените — домовете на Сините!

Започна и масово бягство от, града — ужасените му жители се стичаха към кейовете и умоляваха лодкарите да ги превозят на азиатския бряг. Невредими и неуязвими, ние вървяхме през бедствието, гледахме как се срутват стените на старата „Света София“, как пожарът помита Големия дворец, зяпахме грабителите, подпалвачите и насилниците, които поспираха в озарените от огньовете улички, за да напълнят някоя пищяща, облечена в коприна благородничка с малко сперма от простолюдието.

Метаксас превръщаше за нас бунтовете в изкусно монтирано шоу. Той бе пресметнал всичко до секундата в тези десетки водени от него екскурзии, знаеше какво да ни покаже.

— Скачаме напред шест часа и четирийсет минути.

— Сега скачаме три часа и осем минути.

— Сега скачаме час и половина.

— А сега скачаме два дена напред.

Видяхме всичко, което си струваше да се види. Пожарите още не бяха започнали да гаснат, когато Юстиниан изпрати на улиците епископи и свещеници, понесли свещени реликви — парче от Истинския кръст, жезъла на Мойсей, рога от овена на Аврам, костите на мъченици. Църковниците въпреки всичко обикаляха храбро и се молеха за чудо, но чудеса нямаше, само падащи тухли и камъни. Пълководец с четирийсет гвардейци пазеше поповете.