Назад по линията
- Автор: Силверберг Роберт
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-175-7
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Назад по линията». Краткое содержание книги:
Такива постъпки се наказваха сурово. Затова Джъдсън Даниъл Елиът спазваше правилата.
Докато не срещна съблазнителна гъркиня във Византия, която му показа, че е писано правилата да бъдат нарушени…
Метаксас кимна към скупчените отсреща осем-девет мъже с вид на нагли безделници. Косите им падаха на раменете, брадите и мустаците провисваха, бяха подкастрили само космите, които биха им закривали очите. Туниките им бяха пристегнати в кръста, но се разширяваха стряскащо към раменете. Бричовете и наметалата им пъстрееха в крещящи цветове, всеки носеше и къс двуостър меч. Изглеждаха жестоки и опасни отрепки.
— Почакайте ме тук — каза Метаксас и отиде при тях. Сините го посрещнаха като стар приятел. Тупаха го по гърба, смееха се, крещяха весело. Не чувах разговора, но виждах как Метаксас им стиска ръцете и приказва бързо, увлечено, със самочувствие. Някой му предложи манерка с вино и той отпи охотно. После залитна към мъжа, уж опиянен внезапно, измъкна ловко меча му от ножницата и се престори, че го намушква. Грубияните се зарадваха шумно на шегата. После Метаксас се обърна и ни посочи. Онези кимаха, зяпаха хищно жените, намигаха, ръкомахаха. Накрая ни повикаха да отидем при тях.
— Нашите приятели ни канят като техни гости на Хиподрума — обяви Метаксас. — Надбягванията започват идната седмица. А тази нощ се съгласиха да ги придружим във веселбата им.
Не повярвах на ушите си, че чувам това. Когато бях с Капистрано, се промъквахме незабелязано, внимавахме да не се набиваме на очи, защото в тези времена нощта носеше само убийства и насилия, а законите преставаха да действат по здрач. Защо Метаксас се осмеляваше да ни забърка с явни престъпници?
Но той се осмели. И през тази нощ ние кръстосвахме из Константинопол, за да гледаме как Сините грабят, насилват и убиват. За жителите на града смъртта дебнеше на всеки ъгъл. Ние бяхме недосегаеми, привилегировани свидетели на вихрещия се ужас. А Метаксас оглавяваше безчинствата като смалено копие на сатаната, забавляваше се със своите приятелчета и дори им посочи една-две от жертвите.
Сутринта всичко беше като сън. Кървавите призраци изчезнаха с нощта. Оглеждахме града под бледите лъчи на зимното слънце и слушахме историческия коментар на Метаксас.
— Юстиниан е бил велик завоевател, велик законодател, велик дипломат и велик строител. Такава е присъдата на историята. Имаме също и „Тайната история“ на Прокопий, в която се твърди, че Юстиниан е бил и негодник, и глупак, а съпругата му Теодора — демонична развратница и злодейка. Познавам този Прокопий. Добър човек и изкусен писател, но и прекален пуритан, освен това е лековерен. Само че за Юстиниан и Теодора е прав. Юстиниан е велик във великите дела и ужасяващо зъл в дреболиите. Теодора… — Метаксас се изплю — … е курва над курвите. Танцува гола на официалните банкети на императора, фръцка се с тялото си публично, спи със слугите си. Чувал съм, че се сношавала също с кучета и магарета. Тя е точно толкова пропаднала, колкото я описва Прокопий.
Очите на Метаксас блеснаха лукаво. Нямаше нужда да ми казва, че е лягал с Теодора.
По-късно същия ден той ми прошепна:
— Мога да го уредя и за тебе. Рискът е незначителен. Мечтал ли си изобщо да преспиш с императрицата на Византия?
— Рискът…
— Какъв риск? Имаш си таймер! Можеш да се измъкнеш! Повярвай ми, момко, тя е същинска акробатка! Ще си кръстоса петите зад ушите ти. Ще те схруска. Мога да те уредя. Византийската императрица! Жената на Юстиниан!
— Не на тази екскурзия! — избълвах аз. — Друг път. Още съм новак в тези неща.
— Плашиш се от нея.
— Още не съм готов да изчукам императрица — изрекох сериозно.
— Всички останали го правят!
— И куриерите ли?
— Повечето.
— Следващия път — обещах аз.
Но идеята ме отвращаваше. Трябваше да се измъкна някак. Метаксас не ме разбираше. Нито бях свенлив, нито се боях, че Юстиниан ще ме сгащи. Не можех обаче да се насиля, за да се набъркам в историята по този начин. Пътешествията назад по линията още бяха като фантазия за мен. Но да го набутам на прочутото чудовище Теодора би приземило тази фантазия с трясък. Метаксас ми се присмиваше, дори се настрои презрително за малко. Но след време ми каза: