Книга за гробището
- Автор: Гейман Нил Ричард
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Стойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Книга за гробището». Краткое содержание книги:
Щом свърши с това, той извади от джоба си тежкото преспапие, в което блестяха най-различни цветове, извади и бурканчето с боя и четката.
Потопи четката в боята и внимателно изрисува с кафяво по преспапието буквите „Е. Х.“, а под тях написа…
„Ние не забравяме!“
Наближаваше време за лягане, а известно време нямаше да е добре да закъснява.
Ник постави преспапието на земята там, където до преди малко бе покрито с коприва и където смяташе, че трябва да е главата й. Спря за миг само колкото да погледне стореното, после мина през оградата и тръгна обратно нагоре по хълма.
— Не е зле — чу зад себе си закачлив глас, долитащ откъм неосветената земя. — Никак не е зле!
Ник се обърна, но не видя никого.
Пета глава
Танцът със смъртта7
Нещо ставаше. Ник беше сигурен. Усещаше го в студения зимен въздух, в звездите, във вятъра, в тъмнината. Чувстваше го в ритъма на дългите нощи и на бързо отлитащите дни.
Госпожа Оуенс го избута от малкия семеен гроб.
— Иди си играй, че имам работа.
Ник погледна майка си:
— Но навън е студено.
— Надявам се да е така! — отвърна троснато тя. — Все пак е зима, редно е да е студено. Така — госпожа Оуенс вече говореше по-скоро на себе си, отколкото на Ник, — обувките, виж и роклята — трябва да се подгъне, навсякъде има паяжини, за бога. Ти върви — обърна се тя към момчето. — Имам много работа, не ми се мотай в краката!
И госпожа Оуенс си затананика песничка, която Ник никога досега не бе чувал.
— Какво е това? — попита Ник, но не улучи подходящ момент за въпроса си, защото госпожа Оуенс погледна мрачно като буреносен облак и момчето бързо излезе навън, преди тя да успее да изрази недоволството си.
В гробището беше студено и тъмно, макар звездите да бяха вече изгрели. Ник мина по покритата с бръшлян Египетска алея край Мама Слотър. Старата жена се взираше в тъмните листа на бръшляна.
— Очите ти са по-млади от моите, младежо. Виждаш ли нещо да цъфти?
— Да цъфти? През зимата?
— Не ме гледай така, младежо! — сопна му се тя. — Всяко нещо цъфти с времето си: напъпва, разцъфтява, цъфти и увяхва. Всяко нещо с времето си — тя се загърна по-плътно с пелерината, оправи бонето си и каза: — Време за работа, време за игра, време да танцуваш танца със смъртта. Нали, момче?
— Не знам — отвърна Ник. — Какво е танц със смъртта?
Но Мама Слотър бе нагазила в бръшляна и изчезна от погледа му.
— Много странно — високо произнесе Ник.
Поиска да се стопли и да си намери компания в оживената гробница на Бартълби, но семейството — седем поколения — нямаше време за него тази нощ. Всички чистеха и подреждаха — от най-стария (ум. 1831) до най-младия (ум. 1690).
Фортинбрас Бартълби, починал на 10 години (от охтика, както каза на Ник, който погрешно смяташе в продължение на години, че Фортинбрас е бил изяден от лъвове или мечки и бе крайно разочарован, когато разбра, че е умрял от някаква обикновена болест), с извинителен глас се обърна към Ник:
— Не можем да играем, мистър Ник. Скоро ще настъпи утрешната нощ. А колко често се случва това?
— Всяка нощ — отвърна Ник. — Винаги настъпва утрешната нощ.
— Не и тази! — каза Фортинбрас. — Не и тази! Тя е като да изгрее синя луна или да има месец само от недели.
— Но това не е Нощта на Гай Фокс8 — прекъсна го Ник, — нито Хелоуин, Коледа или Нова година.
Фортинбрас се усмихна с огромна усмивка, която разтегна кръглото му луничаво лице.
— Не, не е. Тази нощ е специална!
— Как се нарича? — попита Ник. — Какво е станало утре?
— Това е най-хубавият ден — заобяснява Фортинбрас и Ник бе сигурен, че щеше да продължи, но баба му, Луиза Бартълби (която беше само на 20 години) го повика и рязко му прошепна нещо.
— Нищо — отвърна й Фортинбрас и се обърна към Ник. — Съжалявам, трябва да работя — взе един парцал и затърка дъските на прашния си ковчег — Ла-ла-ла-тум — запя той. — Ла-ла-ла-тум — и при всяко „тум“ замахваше въодушевено с парцала.
— Няма ли да пееш онази песен?
7
използва френското название на Танца на мъртвите (Danse Macabre) за заглавие на главата. За танца се говори и като за „Macabray“ — несъществуваща дума, която преповтаря произношението на думата „macabre“, навлязла в английския език именно от този сюжет, родил се през късното Средновековие. Танцът на мъртвите представя универсалността на смъртта, напомня на хората, че всички са смъртни. Смъртта увлича в своя танц папи, императори, крале, наравно със селяни и скелети. Сюжетът е повлиян от шествието на чумата — Черната смърт, покосила Европа през 14 в. Своят голям художествен израз получава като фреска от 1424 г. в една от църквите на Париж, Много музикални произведения са писани по този сюжет. В аудиокнигата „Книга за гробището“ е използвана „Danse Macabre“ на Сен-Санс в изпълнение на Бела Флек. (бел.пр.)
8
Нощта на Гай Фокс (наричана още Нощта на фойерверките) — отбелязва се на 5 ноември, през 1605 г. Гай Фокс и група католически затворници опитали да извършат т.нар. Барутен заговор, но били арестувани, а денят се отбелязвал първоначално в чест на осуетяване на убийството на крал Джеймс I (бел.пр.)