Прокрадващ се в сенките
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокрадващ се в сенките». Краткое содержание книги:
Ако това време се задържи до края на август, половината град ще умре от жега. Вече се чуваха приказки, че Неназовимия ни е пратил ново изпитание.
Най-накрая напуснахме улица Панорамна, централната улица на Пристанищния град, по която навремето са прекарвали осъдените на смърт, и излязохме на улица Спящото куче.
— Гарет, хей, Гарет!
Обърнах се към викащия. Застанал до „Нож и брадва“, собственикът на заведението, старият и „скъп приятел“ Гозмо отчаяно ми махаше с ръце.
Той пък какво иска? Вече си имах Поръчка. При това каква! Смъртоносна, може да се каже. Но въпреки това аз дръпнах ученика на Арцивус за ръкава и му кимнах да върви след мен. Младежът искаше да възрази, че негово магичество е много по-важен от някакъв си кръчмар, и дори вече отвори уста, но аз се обърнах, без да го слушам, и минах от другата страна на улицата. На младия маг не му оставаше нищо друго, освен да ме последва.
— Какво става, Гозмо? — не много приятелски започнах аз. — Защо крещиш на целия град, че аз съм Гарет?
— А. Ъ-ъ-ъ… — прегърбения кръчмар погледна въпросително към моя спътник.
— Ще почерпиш ли по бира? — кимнах многозначително към вратата. — Там ще поговорим.
— Влизай.
Заведението беше пусто, което се и очакваше. Посетителите ще започнат да пристигат привечер и по тъмно. Маси, столове и табуретки бяха странно празни и самотни. Огнището беше изгасено. На най-близките до входа маси столовете бяха обърнати, с тъжно гледащи към тавана крака. Певицата на заведението усърдно търкаше пода с парцал, явно временно беше сменила професията си с тази на чистачка. Помагаше й един от охранителите. Да, персонала на Гозмо са си момчета за всичко.
— Заповядай, Гарет, на бара, а твоят приятел нека да седне на тази маса. Какво ще пиете, млади човече?
— Вода — ученикът на мага се почувства неудобно, за пръв път попадаше в такова заведение.
Изглеждаше шокиран от факта, че по собствено желание е влязъл в толкова съмнително място.
Гозмо направи кисела физиономия и ме погледна.
— С какви си започнал да дружиш?
Свих рамене и Гозмо занесе пълна чаша вода на масата на ученика, а после застана зад бара и ми наля чаша бира от бурето, скрито под тезгяха. От специалното буре, лично за него самия, което той рядко споделяше с някого. Отпих една голяма глътка и кимнах одобрително на Гозмо. Бирата беше наистина страхотна, както и очаквах. Старият Гозмо не си тровеше вътрешностите с гадостта, която без угризения наливаше на повечето редовни посетители на заведението.
На себе си бившият крадец не наля, само нервно пристъпваше от крак на крак и хвърляше предпазливи погледи в моята посока. За какво беше всичко? Но той мълчеше, а аз никога не съм бил прекалено любопитен и просто отпивах от бирата в очакване кога кръчмарят все пак ще обясни защо ме е извикал.
Гозмо тихо започна да се поти. Толкова ли е горещо тук? Оставих празната чаша, погледнах към нетърпеливо въртящия се на стола ученик на Арцивус и се усмихнах на Гозмо. От усмивката ми той трепна и отскочи, сякаш пред него не беше добродушният Гарет, а най-зъбатият огр в цяла Сиала.
— И за какво ме извика, приятелю? — попитах нетърпеливо. — Почерпи ме хубава бира, разбира се, но за какво е всичко това?
— Всъщност, Гарет — започна нервно Гозмо, като ме гледаше предпазливо, — исках да ти се извиня за тази Поръчка, повярвай ми, много съжалявам, ако знаех, че ще стане така, никога не бих…
— Ти за гаринча в дома на херцог Патийски ли говориш? — прекъснах го аз, влизайки в ролята на пълен глупак, като пропуснах да спомена случая с Лантен и че много добре знам кой е бил клиентът.
Този разговор щях да го запазя за по-късно.
— Гаринча? Д-да. Точно за него — неуверено и леко изненадано каза Гозмо и облекчено се отпусна на стола, осъзнавайки, че нямам намерение да си отмъщавам и да му проливам кръвта. — Просто исках да знаеш, че нямах никаква представа за това.
— Успокой се, Гозмо, какво толкова си се изнервил? — великодушно махнах с ръка. — Нали нищо страшно не се е случило? Всички са живи и доволни. Имам и друга работа, така че извинявай, но с младежа ще тръгваме.
— Това означава ли, че извиненията са приети? — облекчено попита Гозмо.