Безпощадно
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #10
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-99-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Безпощадно». Краткое содержание книги:
Шекспир
Скандалът в лъскавия Роузууд не затихва — Ариа, Емили, Хана и Спенсър винаги са в епицентъра на драмата. Те загубиха приятели, попадайки под прицела на безпощаден преследвач, наричан А., и само по една случайност избегнаха смъртта. Но нищо не е приключило.
Ариа е пъхнала любовта на живота си във фризера. Емили проучва дивото у себе си. Хана се целува с врага. А някой от миналото на Спенсър — някой, когото тя никога не се е надявала да види отново — се завръща, за да я хване.
Но нищо от това не може да се сравни със случилото се през последната лятна ваканция. То е тяхната най-мрачна тайна досега и познайте кой ще я разкрие? Сега А. е решил на всяка цена да ги накара да си платят за престъплението и единственото по-плашещо от А. е страхът, че може би — само може би — те си заслужават онова, което ще ги сполети…
Емили погледна към Дерик, който седеше мълчаливо на пейката до нея.
— Всичко наред ли е? — попита той със сърцераздирателно нежен глас.
Изведнъж на Емили й се доплака. Какво ставаше с приятелките й? Спенсър не беше от онези момичета, които биха посегнали към наркотиците. Емили не беше от момичетата, които биха забременели.
— Чувал ли си за някакъв наркотик, наречен „Лесно шест“? — попита тя Дерик.
Той се намръщи.
— Не е нещо, което аз бих опитал.
В този миг Ариа се хвана за Стойката, на която висяха люлките и движението й върна Емили в настоящето.
— Какво си направила на Келси?
Хана вирна глава.
— Не знаеш ли?
— И аз не знам — обади се Емили и ги огледа изненадано.
Спенсър се взираше към дърветата в далечината.
— Случи се в онази нощ, когато ти се обадих от полицията, Ариа. Ченгетата бяха хванали мен и Келси с наркотици. Разпитваха ни поотделно и аз бях сигурна, че Келси хвърля всичката вина върху мен. Поне така ми казаха полицаите. Затова ви се обадих. Емили не вдигна, а ти… — Гласът й секна и тя заби поглед в земята.
— Реших, че не е редно да помагам — намеси се Ариа с отбранителна нотка в гласа.
— Точно така. — Гласът на Спенсър прозвуча напрегнато. — Затова се обадих и на Хана. Накарах я да подхвърли няколко хапчета в стаята на Келси, а след това казах на ченгетата, че Келси е известен дилър.
Емили отстъпи назад и усети как краката й потънат в разкаляно парче земя.
— Наистина ли?
— Не знаех какво друго да направя! — Спенсър вдигна отбранително ръце. — Паникьосах се.
— Не забравяй да споменеш как си разбрала, че Келси всъщност не е казала нищо за теб — рече нервно Хана, оглеждайки празната площадка.
— Разбрах го, когато вече беше твърде късно — каза Спенсър.
— Значи не е имало нужда да го правиш? — изписка Ариа, но гласът й прозвуча фалшиво.
— Виж, не се гордея с това — рече Спенсър и се изчерви. — Но днес Келси се появи вкъщи на гости на доведената ми сестра и се държеше много резервирано и странно. Първоначално не бях сигурна дали знае, че аз съм я пратила в поправителното училище, но съобщението до голяма степен показва, че е така. — Тя им показа екрана на телефона си.
„Смяташ ли, че лятната ти дружка ти е простила за хапчето?“
Хана облиза нервно устните си.
— Как би могла да разбере, че точно ти си я пратила в поправителното? Нали каза, че няма начин ченгетата да разберат за нас.
— Нямам представа — сопна се Спенсър. — Може би Келси сама го е разбрала. Може би тя е А. Когато получих есемеса, тя държеше телефона си в ръце!
Ариа завъртя въртележката.
— Но Келси не беше в Ямайка, нали?
— Пък и не знам причина Келси да си отмъщава на всички ни — додаде Емили. — Двете с Ариа не сме й направили нищо.
— Може би си мисли, че всички сме участвали в подставянето — отвърна Спенсър.
— В това има смисъл. — Хана бутна силно празната люлка. — Спомнете си статията в „Пийпъл“. В нея пише, че сме най-добри приятелки. Че си казваме всичко. Келси би могла да предположи, че всички сме участвали в натопяването й, за да спасим Спенсър.
Стомахът на Емили се сви. Възможно ли беше?
— Не съм съвсем сигурна — каза Ариа. — Може би А. е някой от приятелите на Табита. Или някой, който е познавал Мона Вандерваал или Джена Кавана.
— Приятелите на Джена щяха да скочат срещу Али, не срещу нас — възрази Спенсър.
— Може би А. е Али — предположи колебливо Емили.
Всички се извърнаха рязко и се вторачиха в нея.
— Какво? — Емили вдигна примирено ръце. — Преди две седмици всички смятахме, че Али е оцеляла в пожара. Кой би могъл да се закълне, че Али не е била в Ямайка и не е захранвала Табита с факти от живота ни? Все още не знаем как тя е научила толкова много за нас или откъде е взела гривната на Али. Може би след смъртта на Табита Али ни е последвала дотук и ни е наблюдавала цяло лято.
Спенсър плесна с ръце по хълбоците си.
— Ем, Али умря в Поконос. Няма как да се е измъкнала от онази къща.
— Защо полицията не откри тялото й?