Безпощадно
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #10
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-99-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Безпощадно». Краткое содержание книги:
Шекспир
Скандалът в лъскавия Роузууд не затихва — Ариа, Емили, Хана и Спенсър винаги са в епицентъра на драмата. Те загубиха приятели, попадайки под прицела на безпощаден преследвач, наричан А., и само по една случайност избегнаха смъртта. Но нищо не е приключило.
Ариа е пъхнала любовта на живота си във фризера. Емили проучва дивото у себе си. Хана се целува с врага. А някой от миналото на Спенсър — някой, когото тя никога не се е надявала да види отново — се завръща, за да я хване.
Но нищо от това не може да се сравни със случилото се през последната лятна ваканция. То е тяхната най-мрачна тайна досега и познайте кой ще я разкрие? Сега А. е решил на всяка цена да ги накара да си платят за престъплението и единственото по-плашещо от А. е страхът, че може би — само може би — те си заслужават онова, което ще ги сполети…
— Не знаех, че свириш. — Спенсър посочи лъка, който Келси стискаше в ръка почти като оръжие.
Келси погледна надолу.
— Свиря от малка. Оркестърът на Амилия изнася благотворителни концерти, а моят надзорник смята всички участия в благотворителни събития за общественополезен труд.
— Надзорник ли? — изтърси Спенсър, преди да се усети.
Келси я погледна предпазливо.
— Нали се сещаш. Заради онова, което се случи в „Пен“.
Спенсър отвърна поглед.
— Чула си, нали? — Келси стоеше вдървено, а лявата й ръка, с която държеше лъка, беше здраво стисната в юмрук. — Трябваше два месеца да изкарам в поправително училище. Ти извади голям късмет, че ти се размина само с предупреждение. — Тя повдигна вежди. — Как успя да го направиш?
Температурата в стаята рязко се вдигна с двайсет градуса. Спенсър се страхуваше да погледне Келси в очите. Чувстваше се объркана — винаги бе предполагала, дълбоко в себе си, че Келси знае кой е подхвърлил наркотиците в стаята й и е казал на полицаите за миналото й. Ами ако не знаеше?
Когато Спенсър отново вдигна глава, Келси продължаваше да я гледа.
— Както и да е, чух, че са те приели в „Принстън“. Поздравления.
Спенсър трепна.
— К-как разбра за „Принстън“?
— Едно птиченце ми каза — отвърна весело Келси.
„Амилия ли?“ — искаше да попита Спенсър, но не можа да отвори уста. Келси също искаше да кандидатства в „Принстън“, но университетът едва ли щеше да изпрати поздравително писмо в стаята в поправителното училище. Но пък нали бяха изпратили такова по погрешка на Спенсър.
— Келси? — разнесе се носовият глас на Амилия откъм дневната. — Трябваш ни! Ще свирим отново Шуберт!
— Добре — извика Келси и се обърна към Спенсър. Устата й се отвори, сякаш искаше да каже нещо, но тя като че ли промени намеренията си и я затвори. — Успех в „Принстън“, Спенсър — произнесе след малко тя. — Надявам се всичко да е наред. — После се отдалечи вдървено, стиснала здраво лъка в ръка.
Спенсър се отпусна върху един от кухненските столове. Сърцето й биеше толкова силно, че заглушаваше музиката от дневната.
Бийп.
Тя подскочи. Беше мобилният й телефон, който се намираше във външното джобче на чантата й. Тя преглътна тежко и го извади. Беше получила нов есемес от неизвестен подател. Но преди да го прочете, нещо в коридора привлече вниманието й. Келси стоеше до вратата на дневната. Тя побърза да извърне глава, но Спенсър беше сигурна, че я е наблюдавала. В същата ръка, с която държеше лъка, сега имаше тънък мобилен телефон.
Със свито сърце Спенсър погледна към телефона си и натисна бутона „Прочети“.
Смяташ ли, че лятната ти дружка ти е простила за хапчето? Кой знае защо се съмнявам… Мляс!