Корабът с булките
- Автор: Мойес Джоджо
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1492-0
- Переводчик: Илвана Иванова Гарабедян
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Корабът с булките». Краткое содержание книги:
Войната е свършила. Шестстотин и петдесет австралийски булки, омъжени за британски военнослужещи, се отправят на необикновено пътуване. Те се качват на борда на самолетоносача „Виктория“, изпълнени с трепетно очакване да видят любимите си. Над хиляда морски офицери и деветнайсет самолета ги придружават по време на шестседмичното плаване до бреговете на Англия. От другата страна на земното кълбо ги очакват съпрузите им. Или неизвестното бъдеще.
Въпреки строгите правила, които разделят мъжете от жените на кораба, пътищата им скоро се пресичат. За мнозина любовта и клетвите за вярност се оказват недостатъчни, за да устоят на изкушението.
Медицинската сестра Франсис се опитва да избяга от спомените си и да започне нов живот. Въпреки че е мълчалива и сдържана, тя постепенно се сближава с пасажерките от каютата си. На пръв поглед богатата и надменна Ейвис, неграмотната Джийн, жизнерадостната Маргарет и скромната Франсис нямат нищо общо помежду си. По време на пътуването обаче те се опознават и сприятеляват. Въпреки различията. Въпреки греховете от миналото. Защото всеки заслужава втори шанс. А понякога пътуването се оказва по-важно от крайната цел.
Романът е вдъхновен от истинската история на бабата на Джоджо Мойс - Бети Маккий. Една от булките, предприели това пътешествие преди близо седемдесет години
Никой не проговори.
Франсис я гледаше мълчаливо, с непроницаемо лице.
- Не си въобразявам - сопна й се Ейвис.
Тогава всички погледи се спряха на Маргарет, която надничаше над ръба на койката си и си мърмореше нещо под нос. Ейвис, със зачервени страни, разтуптяно сърце и кръстосани отбранително крака я зяпна настоятелно.
Маргарет вдигна очи с виновно изражение на лицето. Изправи се, отиде до вратата, затвори я и въздъхна.
- Е, какво пък. Трябва да ви кажа нещо. Мислех си, че ще имам самостоятелна каюта, защото съм... ами виждате ме.
Ейвис направи крачка назад - което не бе лесно в такова тясно пространство.
- Каква? О, боже! Нали не си от онези... извратените? О, мили боже.
- Извратена ли? - възмути се Маргарет.
- Знаех си, че не биваше да идвам.
- Бременна съм, глупачке! Мислех, че ще получа самостоятелна каюта, защото съм бременна.
- Да не би да си правиш гнездо под леглото? - попита Джийн. - Котката ми направи така, когато си имаше малки. Всичко изпоцапа.
- Не - заяви Маргарет. - Не правя никакво проклето гнездо. Вижте, опитвам се да ви кажа нещо. - Страните й бяха пламнали.
Ейвис скръсти ръце пред гърдите си за защита.
- Така ли се извиняваш?
Маргарет поклати глава.
- Не е каквото си мислите. Наведе се на ръце и колене и нежно повика животинчето. След секунди широката й длан се показа изпод леглото. В нея държеше малко куче.
- Момичета - каза тя, - запознайте се с Мод Гон.
Четири чифта очи се вторачиха в кучето, което им отвърна със замъглен поглед, в който имаше пълна незаинтересованост.
- Знаех си! Знаех си, че си намислила нещо! - тържествуващо изрева Джийн. - Казах си го още на палубата със самолетите: „Тази Маргарет, хитра е като лисица в храсталака, която си хапва кокошка“.
- О, за бога. - Ейвис направи погнусена физиономия. - Искаш да кажеш, че това...?
- Тези камизоли май наистина вършат работа, а, Ейвис? - разсмя се Джийн.
Франсис огледа изпитателно кучето.
- Домашните любимци не са разрешени на борда - каза тя.
- Знам.
- Съжалявам, но не можеш да се надяваш, че ще стои съвсем тихо - обади се Ейвис. - А и спалнята ни ще замирише.
Последва дълго мълчание, в което неизказаните мисли надвиснаха над главите им.
Накрая притеснението надви вродената чувствителност у Ейвис.
- Ще бъдем на този кораб близо шест седмици. Тя къде ще си върши работата?
Маргарет седна, като се наведе, за да не си удари главата в горното легло. Кучето се настани в скута й.
- Много е чиста и всичко съм измислила. Не забелязахте нищо снощи, нали? Разходих я нагоре-надолу по пътеката в дъното, след като заспахте.
- Разходила си я по пътеката в дъното?
- И после почистих. Вижте, тя не лае. Не мирише лошо. Ще се постарая „да си върши работата“ далеч от очите ви. Но моля ви, моля ви, не ме издавайте. Тя е... стара... майка ми я подари. И тя... - Премигна бързо няколко пъти. - Тя е единственото, което ми остана от мама. Не можех да я оставя, разбирате ли?
Последва мълчание, в което жените се спогледаха. Mapгарет се взираше в пода, с пламнали от емоциите страни. Беше прекалено рано за споделяне на подобни неща, знаеше го, както и те.
- Само за няколко седмици е, а за мен наистина е важно.
Отново дълго мълчание. Сестрата се вторачи в обувките си.
- Щом искаш да я държиш тук, нямам нищо против.
- Нито пък аз - обади се Джийн. Стига да не ми дъвче обувките. Много е сладка. Като за плъх.
Ейвис знаеше, че не бива да е единствената, която се оплаква: щеше да изглежда коравосърдечна.
- Ами моряците на Негово Величество? - попита тя.
- Какво?
- Онези, които ще стоят на пост пред вратите ни от утре вечер. Не чухте ли какво каза жената офицер? Няма да можеш да я извеждаш навън.
- Моряк? Защо?
- Ще застъпи на пост в девет и половина. Сигурно, за да възпре мъжете от долните палуби да не дойдат да ни прелъстят - заяви Джийн. - Помислете само - хиляда отчаяни мъже, които лежат някъде долу само на някакви си метри от нас. Биха могли да нахлуят през вратите, ако искат, и...
- О, за бога! - Ейвис вдигна ръка към гърлото си.
- Или пък - ухили се съблазнително Джийн - може да се опитват да задържат нас вътре.
- Е, ще трябва да я извеждам, преди да се появи морякът.
- Пътеката е твърде оживена - отбеляза Джийн.
- Може би трябва да кажем на някого - предложи Ейвис. - Сигурна съм, че ще проявят разбиране. И вероятно имат... съоръжения за подобни случаи. Някоя стая, в която да я настанят. Вероятно ще й бъде много по-добре, ако има малко пространство, където да тича, нали така? - Не я притесняваше толкова самото куче, осъзна Ейвис, колкото фактът, че някой вървеше против правилата и му се разминаваше безнаказано. Всички бяха претеглили багажа си до последния грам, имаха ограничения за храната и бяха оставили любимите си вещи у дома. А това момиче имаше нахалството да заобиколи всичко това.