Укротителят на лъвове

Вече и лицето на Мелберг бе пребледняло.

– Химическият анализ също е готов – добави Патрик. – В кръвта ѝ има следи от кетамин.

– Кета какво?

– Кетамин. Упойващо вещество. Класифицирано е като наркотик.

– Защо е бил в тялото ѝ?

– Според Педерсен е трудно да се каже, тъй като ефектът му може да бъде различен в зависимост от количеството. При по-голяма доза ставаш безчувствен към болка и изпадаш в безсъзнание, а при по-малка получаваш халюцинации и пристъп на психоза. Кой знае какъв ефект е целял извършителят. Може би и двата.

– И откъде може да се намери това чудо?

– Кетаминът се продава като останалата дрога, но явно е считан за доста опасен. Трябва да знаеш как да го използваш и в какви количества. Момчетата, които го употребяват по нощните клубове, не искат да проспят вечерта, каквото би станало, ако вземат твърде много. Често се смесва с екстази. Но се използва най-вече в здравеопазването. И като упойка за животни. Най-вече коне.

– О, мамка му – каза Мелберг, щом направи връзката. – Проверихме ли по-подробно онзи ветеринар Юнас?

– Да, естествено. Все пак Виктория изчезна, след като е била в конюшнята им. Той има солидно алиби, получил е спешно повикване по същото време. Собствениците на болния кон потвърдиха, че Юнас е пристигнал само петнайсет минути, след като Виктория е била видяна за последно в конюшнята. Останал е там няколко часа. Освен това не намерихме връзка между него и останалите момичета.

– Но след резултатите от аутопсията би трябвало да го проучим и до най-дребния детайл, нали?

– Абсолютно. Освен това, когато разказах на останалите, Йоста се сети, че преди време в клиниката на Юнас имаше влизане с взлом. Ще проверим доклада, за да видим дали там пише нещо за кетамин. Въпросът е само дали Юнас би съобщил за кражбата, ако самият той е използвал кетамина. Във всеки случай ще говорим с него.

Патрик помълча малко, събра сили каза:

– Има и още нещо. Мислех с Мартин да предприемем малко пътуване днес.

– Така ли? – каза Мелберг, който, изглежда, вече надушваше допълнителните разходи.

– Бих искал да отидем до Гьотеборг и да говорим с майката на Мина Валберг. И докато така и така сме там...

– Да?

Сега Мелберг звучеше още по-подозрително.

– Ами като сме там, мислех да говорим с един човек, който може би ще ни помогне да анализираме поведението на извършителя.

– Някой от онези психолози – каза Мелберг и цялото му изражение показа какво мисли за тази професия.

– Няма гаранция, знам, но няма да ни коства допълнителни разходи, ако така и така ще пътуваме до Гьотеборг.

– Да, да, само да не домъкнеш тук някоя врачка – измърмори Мелберг, което напомни на Патрик колко много си приличаха Йоста и шефът им понякога. – И не дразни колегите в Гьотеборг, по дяволите. Знаеш не по-зле от мен как си пазят територията и как обичат да се бият в гърдите, така че внимавай.

– Ще пипам с копринени ръкавици – каза Патрик и излезе, затваряйки вратата след себе си. Хъркането на шефа му скоро щеше да зазвучи в коридора.