Иде часът
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #6
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Иде часът». Краткое содержание книги:
Джайлс трябва да реши дали да се оттегли от политиката и да се опита да спаси любимата си Карин, останала зад Желязната завеса. Но дали Карин наистина го обича, или е шпионка?
Лейди Вирджиния е изправена пред банкрут и не вижда изход от финансовите си проблеми, докато не среща Сайръс Д. Грант III от Луизиана, който е в Англия за конните състезания.
Себастиан Клифтън е главен изпълнителен директор на „Фартингс Банк и работохолик, чийто личен живот изпада в хаос, когато се влюбва в прекрасната индийка Надира. Но нейните родители вече са избрали съпруг за нея. Междувременно враговете му Ейдриън Слоун и Дезмънд Мелър продължават да кроят планове за свалянето му, за да поемат банката.
Хари Клифтън все така твърдо се бори за освобождаването на Анатолий Бабаков от лагерите в Сибир, където е пратен заради книгата му „Чичо Джо.
Но тогава се случва нещо, което никой не е очаквал…
— С мистър Сайръс Д. Грант търсим годежен пръстен — прошепна тя.
— Моите поздравления, мадам — каза асистентът. Вирджиния предпочете да не разрушава илюзиите му. — Ще ми позволите ли да ви покажа последната ни колекция?
— Благодаря — каза Вирджиния. Отведоха ги до удобни кожени кресла до тезгяха, след което асистентът изчезна в някаква задна стаичка.
Сайръс, който явно не обичаше да го карат да чака, започна да нервничи, но наостри уши веднага щом асистентът се върна с поднос, на който имаше голяма колекция великолепни пръстени с диаманти.
— Еxa — каза той— На това му се вика да се разглезиш от изобилие. Откъде да започна?
— Толкова са прекрасни — измърка Вирджиния, ще те оставя ти да решаваш— скъпи — добави тя, като подбираше внимателно думите си.
Известно време Сайръс съзерцава искрящите камъни и най-сетне избра един.
— Отличен избор, ако позволите да коментирам — каза асистентът. — Всяка жена със сигурност ще остане възхитена.
— Всички ще се пръснат от завист — каза Сайръс.
Вирджиния определено споделяше мнението му.
— Да го пробваме ли на пръста на дамата, за да видим как стои?
— Добра идея — каза Сайръс, докато асистентът поставяше бижуто на безименния пръст на лявата ръка на Вирджиния.
— А какъв е произходът? — попита Вирджиния, докато се вглеждаше в огромния диамант.
— Камъкът е от Трансваал в Южна Африка, милейди. Шест цяло и три карата, сертифициран като рязко жълт диамант без недостатъци. VVH2.
— Колко струва? — попита Сайръс.
Младият мъж погледна кодирания си списък на изделията.
— Четиринайсет хиляди паунда, сър — каза той с такъв тон, сякаш това бе дребна сума за клиент на „Челини".
Сайръс подсвирна.
— Съгласна съм — каза Вирджиния, докато се възхищаваше на пръстена на ръката си. — Очаквах да струва много повече и определено щеше да е, ако бяхме отишли в "Картие“ или "Аспрей“. Колко разумно от твоя страна да избереш „Челини", Сайръс. — Сайръс се поколеба. — Ако някой иска да се ожени за мен — добави тя и хвана ръката му, — бих поискала точно такъв пръстен.
— Дявол да го вземе, Джини, права си — каза той, докато вадеше чековата си книжка. — Опаковайте ми го.
— Благодаря, сър.
Сайръс написа чек и го остави на тезгяха.
— Имате ли тоалетна?
— Да, сър, надолу по стълбите и вдясно. Няма как да я пропуснете.
Докато Сайръс бавно се надигаше от креслото, Виджиния си помисли, че може и да я пропусне. Погледна влюбено пръстена, след което го свали и го постави в малката му кожена кутийка, върху която също имаше гравирано златно "Ч".
— Ако случайно размисля… — небрежно подхвърли тя.
— Просто елате когато ви е удобно, милейди. Ще се радваме да ви обслужим.
Сайръс се върна и тя го погледна многозначително.
— Мисля, че е по-добре да те върнем в хотела ти, скъпи. За щастие, не е далеч.
— Добра идея, Джини — каза Сайръс.
Асистентът ѝ връчи малка торбичка с още по-малката кожена кутийка и ги изпрати до вратата. Докато излизаха на улицата, Вирджиния провери работното време, дискретно изписано на витрината.
— Ели Мей така ще се развълнува… — каза тя, докато вървяха бавно по Олд Бонд Стрийт към "Риц".
— И то благодарение на теб — каза Сайръс, който се бе вкопчил в нея, докато тя го водеше през Пикадили.
— Винаги съм обичала да се отбивам на следобеден чай в "Риц" — каза Вирджиния. — Но сигурно не ти е до това.
— Напротив! — възрази Сайръс, олюлявайки се несигурно по стъпалата на хотела.
— Може би е по-добре първо да прибереш пръстена на Ели Мей в сейфа в стаята си — добави тя, докато подминаваха кафенето.
— Ти мислиш за всичко, Джини. Само да взема ключа.
Когато видя размерите на апартамента, Вирджиния предложи да пият чай в големия салон, вместо да се връщат долу в претъпкания Палмов двор.
— Нищо против — каза Сайръс. — Какво ще кажеш да поръчаш, докато отскоча до клозета?
Вирджиния вдигна телефона и поръча чай и кифлички с масло за двама. После извади една от бутилките „Мейкърс Марк“ от торбата и я сложи в средата на масата. Когато Сайръс се върна, уискито бе първото което видя.
— Откъде намери това?
— Не ти казах, но и на мен ми е любимото.
— Тогава да отпразнуваме с по едно малко — каза Сайръс.