Забравената стая

-      Значи затова ме изгони най-откровено? Не мога да те виня.

-      Но вече от месеци всичко е наред. А той повече не се появи. Нямаше защо да се държа така.

Стъклото на близката витрина завибрира от изригването на корабна сирена.

-      Ще ми кажеш ли защо искаш да видиш архитектурните планове на „Дарк Гейбълс“? - попита тя. - Искам да кажа, че от „Лукс“ имат копия на плановете. Нали ремонтират Западното крило?

Лоугън си играеше с чашата, за да спечели малко допълнително време.

-      Да няма нещо общо със смъртта на Уил Стречи?

Той я погледна изпитателно.

-      Трябва да знаеш, че аз работех с него по плановете за преустройството на Западното крило.

-      Знам.

-      Истинска трагедия. Той беше толкова мил.

-      Как се работеше с него?

-      Прекрасно. Като се изключи това, че се превърна в един вид ентусиаст. Искаше да разбере всички архитектурни детайли до последния.

-      Как ти се струваше през последните няколко седмици?

-      Не мога да кажа. От три месеца не съм го виждала.

-      Това не е ли необичайно? Нали работехте по преустройството на крилото?

Тя вдигна рамене.

-      Щом веднъж едрите работи по преустройството бяха свършени, той нае бригадир, който да се грижи за ежедневните задачи.

-      Бригадир?

Тя кимна.

-      Спомняш ли си името му?

-      Съжалявам, но не. Не беше от тук. Но какво общо има това със смъртта на бедния Уилърд?

-      Не мога да говоря за това. Единственото, което мога да кажа, е, че моят интерес към плановете е само косвен. - Той замълча. Разбира се, можеше да съчини нещо. Но макар да познаваше Памела Флуд съвсем отскоро, инстинктът му подсказваше, че истината или някаква част от нея ще постигне по-добри резултати.

-      Въпросът е много чувствителен - започна той. - От „Лукс“ внимават да не се афишират.

-      О, аз умея да си държа езика зад зъбите. Нямаш представа какви неща искат хората да им се построят в къщите.

-      По случайност искам да открия точно това - една тайна. Трябва да знаеш, че попаднахме на много необикновен архитектурен детайл в замъка.

Сега беше неин ред да го изгледа въпросително.

-      Детайл?

-      И то такъв, който с години е останал скрит. Няма го на нито един от чертежите в „Лукс“. Това е причината да проявя любопитство дали прадядо ти - който вероятно е запазил пълен комплект планове, може да хвърли повече светлина върху нещата.

-      Детайл - повтори тя. - Колко загадъчно. - Памела допи бирата си. - Ето какво ще ти кажа. Аз наистина притежавам архива на прадядо ми, включително оригиналните планове и спецификации. Ако можеш да минеш през офиса ми някой ден - да речем вдругиден, заедно ще ги прегледаме. Какво ще кажеш?

И Лоугън допи бирата си.

-      Само кажи в колко.