![Смъртоносно [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/3/smrtonosno-calibre-1-30-0-download.jpg)
Смъртоносно [calibre 1.30.0]
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Малки сладки лъжкини #14
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Жанр: Остросюжетные любовные романы
Электронная книга - «Смъртоносно [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
Което А. и прави.
Един по един, най-лошите подвизи на момичетата изплуват и техният свят започва да се руши пред очите им. Спенсър е изритана от Принстън. Хана е изгонена от изборната кампания на баща си — и от сърцето му. На Емили й нахлузват здрава юзда. А пък Ариа като нищо ще я изритат от страната.
От това по-голямо падение — няма накъде. Момичетата са изгубили всичко! Но А. няма намерение да миряса. Ако смъртоносният план на А. успее, малките сладки лъжкини ще трябва да кажат последната си лъжа…
На вратата отново се позвъни. Спенсър изстена, нахлу чифт обувки с ниски токчета и затропа надолу по стълбите точно когато госпожа Хейстингс отваряше вратата.
— О, здравей, Чейс.
Той влезе в антрето. Усмихна се, щом видя Спенсър, след това я огледа от глава до пети.
— Леле. Изглеждаш страхотно.
Спенсър се изчерви. Чейс беше облечен в маскировъчни панталони и тениска. Но преди да му каже, че ще отиде да се преоблече, той й предложи ръката си.
— Хайде. Да се махаме оттук.
Отвори и вратата на хондата си, след което потегли. Пое по пътя към града, след което зави към някакво предградие, което беше непознато на Спенсър.
— Къде се намираме? — попита тя, оглеждайки се. Съдейки по знамената с червено, бяло и зелено, които висяха от терасите на старомодните тухлени къщи от двете страни на улицата, сигурно половин Италия си беше събрала палатките и се беше преместила тук.
— Ще видиш — отвърна Чейс, докато паркираше край тротоара пред едно невзрачно изглеждащо кафене. Отново й отвори вратата и подаде ръка, за да й помогне да излезе, но после бързо я пусна. След това я поведе към кафенето. Вътре миришеше силно на еспресо. Залата имаше мраморен под, бронзови барове и маси и столове от ковано желязо. От тонколоните се разнасяше оперна музика.
— Я виж кой е тук! — разнесе се нечий глас и иззад бара се появи един мъж с посребряла коса, облечен в раиран костюм от три части. Той прегърна силно Чейс, разнасяйки около себе си силна миризма на пури. Спенсър пристъпи смутено от крак на крак. Мъжът й приличаше на някой, излязъл от „Семейство Сопрано“.
— Спенсър, това е Нико — каза Чейс, когато мъжът се отдръпна. — Нико, Спенсър.
Нико огледа Спенсър от главата до петите, после тупна Чейс по рамото.
— Добър улов, приятелче.
— О, ние сме просто приятели — отвърна бързо Чейс, поглеждайки към Спенсър. Тя се усмихна.
Нико им намигна, сякаш не беше повярвал на думите му, след което с широк жест им показа залата. Няколко двойки бяха насядали по масите. Един възрастен мъж решаваше кръстословица в ъгъла.
— Сядайте където пожелаете.
Спенсър се настани на един от столовете и се огледа. От тавана висяха метални гърнета. По стените бяха накачени милиарди черно-бели фотографии на жени със сериозни лица, които държаха в ръцете си бебета или готвеха на печки в кухните си. Освен това имаше стари реклами на италиански и плакати за представления на опери, за които не беше чувала. Обстановката й напомняше за Париж или Рим. Тя се наведе напред.
— И ти откъде знаеш за това място?
Чейс се усмихна.
— Открих го, докато работех върху един от случаите в блога. Нико ми осигури много вътрешна информация — плюс това ми даде билети за опера.
Спенсър скръсти ръце.
— Аз си мислех, че операта е само за стари дами.
— Съвсем не — увери я Чейс. — Не мога да повярвам, че никога не си ходила. Някой път ще те заведа.
Спенсър се усмихна.
— Ще се радвам. — Доскоро, когато си мислеше за бъдещето, тя си представяше как А. най-после се е докопал до тях и ги е наказал. А сега сякаш някаква огромна каца с мръсна вода, която бе заемала твърде много място в съзнанието й, най-накрая се беше изпразнила.
— За какво си мислиш? — попита я Чейс.
Спенсър си пое дълбоко дъх.
— За това как нещата внезапно се промениха — призна си тя. — Имам предвид цялата тежест, която се стовари от раменете ми.
— Мога да си представя — каза Чейс.
— Знам, че не трябва веднага да се отпускам. Може би все още ме наблюдават. — След тези думи Спенсър хвърли един поглед през матовото стъкло на прозореца. Над улицата прехвърчаха гълъби. По тротоара забързано премина някакъв служител в общинския паркинг, стиснал апарат за таксуване в ръка.
— Знаеш ли как върви разследването? — прошепна Чейс.
— Ами аз предадох верижката на Фуджи — отвърна Спенсър. — Сега от тях зависи да разгадаят останалото. — Внезапно косъмчетата на тила й настръхнаха. Тя вдигна глава точно когато входната врата изскърца и се отвори, почти убедена, че на прага ще се появи Али. Вместо това влезе просто една възрастна жена, която мина покрай тях и започна да бърше съседната маса.