Смъртоносно [calibre 1.30.0]

Сряда вечерта Емили облече тениска с емблемата на щафетата Марпъл Нютън и розов анцуг на „Викторияс Сикрет“, любимата й спална комбинация. Точно когато отмяташе завивката от леглото, тя усети нечие присъствие на вратата. Изписка и се обърна, почти убедена, че това е А. Карълайн отстъпи назад.

— Боже, аз съм! — каза сестра й с обида в гласа.

— Извинявай — бързо рече Емили. — Мисля, че се бях отнесла.

Двете останаха така неподвижно за няколко секунди. Емили очакваше, че Карълайн ще продължи да върви по коридора — когато си идваше, тя спеше в стаята за гости, така че двете вече не деляха стаята — но сестра й остана на мястото си. Емили пристъпи от крак на крак. Трябваше ли да я покани? Вече не се караха, но… бяха ли приятелки? Предишния ден, след вечеря, Емили се оттегли в дневната и пусна Ен Би Си Екстрийм, любимия канал на Карълайн, за да гледа състезание по сноуборд. Сестра й седна до нея, но през цялото време двете не обелиха ни дума, даже когато един от състезателите се прекатури ужасно през рампата. Това ли беше голямото им сестринско сдобряване?

Сега Карълайн се облегна на касата на вратата.

— Мислех си да отида на бар.

Емили така се изненада, че седна на леглото.

— Сега?

Устните на Карълайн се разтеглиха в усмивка.

— Не бързай да се въодушевяваш. Мислех си да излезем заедно, но просто забрави.

— Карълайн! — проплака Емили, скачайки от леглото. — Чакай! Бар… с алкохол? — Предишната година, по време на Френския фестивал в „Роузууд Дей“, който се проведе през обедната почивка, на учениците беше позволено да опитат по чаша вино, с уговорката след това никой да не шофира. Карълайн беше отказала дори това и се задоволи с „Д-р Пепър“.

Емили улови сестра си за ръката.

— Ще дойда на бар с теб. Къде?

Карълайн влезе в банята.

— Изненада. Чакай ме след десет минути. Ще излезем през задната врата и ще вземем минивана. Паркиран е на алеята.

Емили повдигна вежди. Задната врата се намираше най-далеч от спалнята на родителите им — така те нямаше да ги чуят. Същото се отнасяше и до колата на алеята: работата на двигателя в гаража винаги се чуваше на горния етаж. Да не би послушната, спазваща правилата Карълайн да се измъкваше от къщи?

Сестра й затвори вратата на банята преди Емили да успее да попита. Тя се усмихна, чудейки се защо ли е влязла вътре. Но пък какво ли я интересуваше? Емили просто се радваше, че след толкова много време сестра й отново се опитваше да се сближи с нея.