Смъртоносно [calibre 1.30.0]

Ариа се вцепени. Не си мисли за Ноъл — пропя си тя наум, удряйки си въображаема плесница. После се прокашля.

— Не ме разбирай погрешно, но… защо си в Роузууд?

Ашър вдигна глава и се засмя.

— Дойдох в Холис, защото трябваше да изпълня обещание, дадено на приятел. Преди това живях в Сан Франциско.

— Наистина ли? — Ариа вдигна една подложка, на която бе изобразена муха, запечатана в кехлибар, и почувства нещо като съжаление към бедното насекомо. — Винаги съм искала да отида там.

— Яко е. — Той протегна дългите си, мускулести ръце над главата. — Кажи ми истината. Очакваше да съм някой от онези художници, които рисуват амишки каруци и пасища, нали?

— Ами, може би — призна Ариа. Погледът й отново се насочи към картината на Ашър. — Имал ли си много изложби?

— Имам агент в Ню Йорк, така че извадих късмет. — Той сведе дългите си мигли. — Няколко знаменитости проявиха интерес към творбите ми, така че се получи добре.

Ариа повдигна вежди.

— Някой, за когото да съм чувала?

Ашър затвори портфолиото.

— Много инди музиканти, стари играчи на арт-сцената. Най-голямото име сигурно е Мадона.

— Онази Мадона? — Ариа не можа да сдържи писъка си. — Наистина ли се срещна с нея?

Ашър изглеждаше смутен.

— О, не. Разговаряхме по телефона. Направо се е вманиачила по фалшивия си британски акцент.

— Да, вярно — рече Ариа, опитвайки да си възвърне хладнокръвието.

Ашър затвори капака на портфолиото.

— Значи ти също си художничка?

Ариа се заигра с кичур коса, който се беше измъкнал от опашката й.

— Ами, не точно. Не сериозно. — Погледът й се стрелна към собственото й портфолио в ъгъла. То изглеждаше толкова опърпано в сравнение с кожената папка на Ашър. — Продължавам да експериментирам с някои неща.

Сините очи на Ашър грейнаха.

— Мога ли да видя?

Преди Ариа да успее да му разреши, той отиде до папката, вдигна я и я положи до своята на бюрото. Когато я отвори на първата картина, лицето на Ариа пламна. Това беше пъстроцветен, сюрреалистичен портрет на Ноъл. Кожата му лилавееше. Косата му беше зелена. Тялото му се разтапяше в локва. Но това си беше Ноъл — неговите очи, неговата усмивка, неговата щръкнала коса. Нещо зажужа в гърдите й.

Ашър отгърна на друга картина на Ноъл. След това на още една. Ариа погледна настрани, неспособна да ги понесе. Ноъл обичаше да я дразни заради това, че непрекъснато го рисува; беше я попитал дали може да получи картините след изложбата в „Роузууд Дей“, която се провеждаше в края на всяка година.

— Ще ги вземеш ли в колежа с теб? — беше се пошегувала Ариа.

— Ха — беше отвърнал той. — Ще си ги закача в стаята редом до порно-плакатите на съквартиранта ми.

Тя предположи, че това вече нямаше как да стане.

— Добре ли си?