Вихърът на Жътваря

— Е, ето ги и тях — каза командващият ледерийските сили. — Каква е преценката ви, Сирин Канар? Под хиляда? Толкова според мен. Да стигнат тук чак от брега? Удивително.

— Оцелели са дотук, защото отбягваха да стоят на място и да се бият — отвърна намръщено Сирин.

— Глупости. Пробиваха си пътя с бой, когато им се налагаше, и го правеха изключително добре, както биха потвърдили Ханради и неговите едури. Под хиляда, в името на Блудния. Какво бих могъл да направя с десет хиляди такива войници, Финад. Пайлот, Коршен, Т’руус, Десцент, Протока — бихме могли да ги завладеем всичките. Два сезона кампания, не повече.

— Както и да е — каза Сирин, — скоро ще ги избием всичките, сър.

— Да, Финад — въздъхна командващият. — Ще ги избием. — Замълча, след което хвърли на Сирин странно лукав поглед. — Съмнявам се, че ще има много възможност да обезкървим прекалено Тайст Едур, Финад. Те си изпълниха задачата в края на краищата и сега трябва само да се окопаят зад тези малазанци — и когато горките глупаци отстъпят, а те ще отстъпят, ще побегнат назад право срещу копията на едурите на Ханради и това ще е краят.

Сирин Канар сви рамене.

— Все пак не разбирам как тези малазанци са могли да повярват, че хиляда техни войници ще са достатъчно, за да завладеят империята ни. Дори с взривовете им и всичко друго.

— Забравяте страхотната им магия, Финад.

— Страхотна за прокрадване, за криенето им от нашите сили. Нищо друго. А сега тези таланти са без никаква полза. Виждаме нашите врагове, сър. Изложени са на открито и затова ще умрат.

— Да почваме тогава — каза командващият отсечено, обърна се и даде знак на маговете да излязат напред.

Долу, по огромната равнина, която предстоеше да се превърне в гробище за нашественическата армия — ако тя изобщо можеше да се нарече така, — малазанската колона започна енергично да се прегрупира за кръгова отбрана.

— Никакви илюзии не хранят, Финад, нали? — изсумтя командващият. — Свършили са и го знаят. Тъй че никакво бягство няма да има, никакво отстъпление. Вижте ги! Ще стоят на място, до последния войник.

Струпана в отбранителен кръг, в самия център на бойното поле, вражеската сила изглеждаше нищожна и жалка. Командващият погледна към седмината си магове, подредени на самия ръб на възвишението: те вече подхващаха края на своя ритуал — започнал още отпреди седмица. После отново насочи взора си към струпаните малазанци и прошепна:

— Блудния да благослови с покой душите им.