Скитникът евреин
- Автор: Сю Эжен
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Димитър Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Скитникът евреин». Краткое содержание книги:
— Значи той ме обича! — възкликна неудържимо девойката.
— До лудост. Видях го.
Адриана остана като прикована. Отначало бледостта й се смени с руменина, после тя изчезна, устните й отново пребледняха и се разтрепераха. Вълнението й беше толкова голямо, че тя дълго не можа да помръдне и да проговори, само сложи ръка на сърцето си, сякаш искаше да успокои пулса му.
Господин дьо Монброн се изплаши от ненадейната промяна в девойката, приближи се до нея и извика:
— Боже мой, какво ви стана?
Адриана не отговори, а му направи знак с ръка да се успокои. И той наистина престана да се тревожи, защото лицето й, което до преди малко беше сгърчено от скръб, ирония и презрение започна да просветва от приятни и необясними вълнения. Онова, което изпитваше, беше толкова упоително, че наслаждавайки му се, тя сякаш се боеше да не пропусне и най-малкото усещане.
Но след като поразмисли, тя реши, че може би е жертва на някаква лъжа или измама, затова се обърна рязко към господин дьо Монброн и разтревожено извика:
— Истина ли е това, което казвате?
— Дали е истина?
— Да, че принц Джалма…
— Ви обича до лудост. Уви, това е самата истина.
— Не, не. Това никога не може да бъде истина.
— Какво говорите?! — възмути се графът.
— Ами онази жена? — попита Адриана, сякаш думите изгаряха устата й.
— Каква жена?
— Онази, която е станала причина за болезнените му мъки.
— Тази ли? И коя мислите, че е тази жена, ако не самата вие.
— Аз ли? О, да бях аз, а не друга?
— Кълна се в честта си! Повярвайте на опита ми. Никога не съм виждал по-искрена и по-трогателна страст.
— Наистина ли не е таил в сърцето си любов към друга?
— Никога!
— Но на мен ми казаха…
— Кой?
— Господин Родин.
— Че Джалма…
— Два дни след като ме видял се влюбил лудо в някаква жена.
— Господин Родин ли ви каза това? — извика граф дьо Монброн, тъй като ненадейна мисъл осени недоумението му. — Но той е казал на принц Джалма, че вие сте влюбена в някакъв младеж.
— Аз?!
— Това беше причината за огромното отчаяние на нещастния момък.
— Това беше причината и за моето отчаяние.
— Значи и вие го обичате така, както ви обича той? — зарадва се дьо Монброн.
— И вие ме питате дали го обичам… — отговори госпожица Кардовил.
Няколко тихи почуквания на вратата прекъснаха думите на Адриана.
— Влезте — каза тя развълнувано.
Появи се Флорин.
— Какво има? — попита госпожицата.
— Дойде господин Родин. Не пожела да влезе, за да не ви безпокои. Каза, че след половин час ще дойде пак. Ще го приемете ли, госпожице?
— Да, да — отговори графът на Флорин. — Дори ако все още съм при госпожицата, ще го въведете. Вие съгласна ли сте? — обърна се той към Адриана.
— Да — отвърна тя и в очите й блесна яростно негодувание като си помисли за лукавството на Родин.
— Ах, нещастен дъртак! — каза господин дьо Монброн. — Никога не съм имал доверие на кривия му врат.
Флорин излезе и остави графа при господарката си.
IV глава
Любовта
Госпожица Кардовил се преобрази. За пръв път красотата й грейна с целия си блясък. До този момент прикривана с безразличие или помрачавана от скръб, тя заискри като слънчев лъч. Гневът, който й причини измамата на Родин, премина по челото на девойката като бегла сянка. Сега тя не се интересуваше от неговите лъжи и лукавства. Те се провалиха. И занапред нямаше човешка сила, която можеше да се вмъкне между нея и Джалма. Кой би дръзнал да излезе срещу тези две решителни същества, обладани от неизчерпаемото могъщество на младостта, любовта и свободата? Кой би посмял да ги преследва по пламенния кръг, из който тичаха — красиви и неудържими, за да се слеят в една неугасима любов, покровителствувана и защитавана от най-силното оръжие — щастието?
Адриана едва изчака Флорин да излезе и бързо се доближи до господин дьо Монброн. Тя сякаш бе пораснала. С лекотата, тържеството и радостта си приличаше на богиня, която стъпва по облаците.