Скитникът евреин
- Автор: Сю Эжен
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Димитър Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Скитникът евреин». Краткое содержание книги:
— За пръв път в живота си се чувствувам слаба и малодушна. Толкова малодушна!…
Скръцването на вратата, която се отвори и пак се затвори, изтръгна госпожица Кардовил от горчивите й размисли. Влезе Жоржет и каза на господарката си:
— Госпожице, можете ли да приемете господин граф дьо Монброн?
Адриана знаеше, че не бива да показва пред прислужниците си досадата, която й причинява това ненавременно посещение, и попита Жоржет:
— Каза ли на господин дьо Монброн, че съм си вкъщи?
— Да, госпожице.
— Покани го да влезе.
Въпреки че на госпожица Кардовил не й стана много приятно от идването на господин дьо Монброн, трябва да кажем, че тя го обичаше като свой баща и го уважаваше от цялото си сърце. Но тъй като бяха коренно противоположни по характер, тя винаги поддържаше мнение, обратно на неговото, и когато беше в настроение те често се впускаха в оживени спорове. Въпреки цялото си иронично и скептично въодушевление, въпреки цялата си опитност и изключителна вещина относно хората и нещата, граф дьо Монброн невинаги успяваше да излезе на глава с нея и на драго сърце признаваше поражението си. Един пример за разногласията между графа и Адриана, преди той да стане неин съзаклятник, както шеговито се изразяваше, беше съпротивата му (но по различни причини от тези на госпожа Сен-Дизие) на нейното желание да живее сама и свободна. Докато в същото време Родин приписваше на решението й твърде благородна и велика цел, като по този начин добиваше известно влияние върху нея.
Граф дьо Монброн беше над шестдесет годишен мъж. Някога по времето на директората, консулството и империята бе една от най-ярките личности. Неговата щедрост, остроумие, дързост, неговите дуели, любовни приключения и загуби на хазарт винаги бяха предмет на любопитство и разговори в обществото. Колкото до характера, сърцето и връзките му, ще кажем, че бе запазил най-искрено приятелство с почти всички свои бивши любовници. Дори сега продължаваше да бъде умел и търсен играч. Беше много горд, решителен, хитър и остроумен. Имаше отличните обноски на представител на най-отбраното общество и много обичаше да напада хората, които мрази. Беше висок, с дребно лице и пъргав като младеж. Имаше високо чело, бяла къса коса, прошарена брада във формата на полумесец, издължено лице, орлов нос, сини, изключително проницателни очи и хубави зъби.
— Влезте, господин дьо Монброн — каза Жоржет и отвори вратата.
Графът влезе, отиде при Адриана и й целуна ръка с бащинска фамилиарност.
— Сега ще се опитам — каза на себе си господин дьо Монброн, — да узная истината, за да предотвратя едно може би голямо нещастие.
III глава
Признанието
Госпожица Кардовил не искаше да издава причината за вълнението си, затова прие господин дьо Монброн с престорена и пресилена веселост. От своя страна, въпреки голямата си опитност в светските отношения, графът не знаеше как да започне разговора, за който бе дошъл, и затова преди да отвори дума за сериозните неща, реши, както се казва, да тръгне отдалеч. След като погледа известно време девойката, граф дьо Монброн поклати глава, въздъхна натъжено и каза:
— Не се чувствам добре, скъпа дъще…
— От сърце ли се оплаквате, графе, или от по-хитрите картоиграчи? — засмя се Адриана.
— От сърце — отговори господин дьо Монброн.
— Как може един любител на хазарта като вас да се занимава с женската си болка, вместо да се отдаде на играта?
— Боли ме сърцето, скъпа дъще, и вие сте причина за това.
— Ще ме накарате да се възгордея, господин дьо Монброн — усмихна се Адриана.
— В случая нямате никакво право, защото открито ще ви кажа, че сърцето ми се къса като гледам как занемарявате хубостта си. Вижте колко сте бледа, отпаднала и изнемощяла. От няколко дни сте тъжна и аз съм сигурен, че нещо тайно ви измъчва.
— Вие сте толкова проницателен, господин дьо Монброн, че може да ви се прости, ако веднъж се излъжете, както сега. Не съм натъжена, не крия никаква мъка и ще ви кажа нещо, което може би ще прозвучи горделиво и нахално, но никога не съм била толкова хубава, колкото днес.